Старите хора обичат да казват, че деня се познава от заранта. Ако погледнем Иван Дюлгеров през смисъла на тази народна сентенция, то уверено можем да заключим, че 19-годишният вратар на Черно море го чака една луда кариера, която започна с един луд дебют преди две години.
На 19 март 2017 г. Дюлгеров, тогава на 17, излезе изненадващо в стартовия състав на моряците при гостуване на Нефтохимик в Бургас. След само 10 минути допусна кошмарна грешка и предизвика дузпа за домакините. Момент, способен да срине всеки един невръстен дебютант. Само че той хвана удара на Галин Иванов, а впоследствие беше избран за Играч на мача, който Черно море спечели с 3:1. „Перде съм“, уточнява с усмивка на уста Дюлгеров. „Научих, че ще играя срещу Нефтохимик два дни преди срещата. Георги Иванов-Гонзо дойде да ме гледа в един мач на юношите, а след края ми каза, че планира да ме пусне титуляр в Бургас. Приех го спокойно. Преди самото начало тръпката се повиши, но иначе всичко си беше нормално. Не съм загубил съня си в дните преди двубоя. Като цяло не съм от най-притеснителните“, обяснява още младият страж.
Досега настоящата футболна пролет донесе много позитиви на Черно море, а в индивидуален план един от най-печелившите е именно Дюлгеров. Той си извоюва титулярното място под рамката на моряците, регистрира „сухи“ мрежи срещу ЦСКА, Лудогорец и Ботев Пловдив, като инкасира само две попадения в 6 мача. Отбелязаха му ги от дузпи Божидар Васев и Али Соу в първия мач от плейофната фаза. Всъщност в досегашните си 10 мача в Първа лига вратарят има допуснат само един гол от игра от Георги Вълчев във вече споменатия дебют срещу Нефтохимик.
Дюлгеров израства в намиращото се на десетина километра от Варна село Константиново, където живее и сега заедно с родителите си. Баща му Васил се занимава с животновъдство и земеделие и никак даже не се вълнува от футбол. „Дойде заради мен няколко пъти на стадиона да ме подкрепи, но просто не му е тръпка. Иначе с майка се радват за мен“, споделя с усмивка стражът. Големият виновник за насочването към футбола е дядо му Иван, който е запален привърженик на Левски. „От много малък ме взимаше при себе си и по цял ден ритахме топка. Сега е на трибуните на всеки мач и стиска палци. С дядо си говорим много за футбол“, разказва Дюлгеров.
Той се записва в школата на Черно море на 11 години през лятото на 2010 г. Започва като защитник и играе на този пост един сезон преди да бъде преквалифициран. „Имахме нужда от вратари и треньорът Георги Попов (б.а. бивш вратар на Черно море) реши да ме пробва под рамката, а мен ме влечеше тази позиция. Дебютирах със „суха“ мрежа срещу Белослав“, обяснява за началото си вратарят.
Едва четири години по-късно Никола Спасов и треньорът на вратарите Стоян Ставрев го викат за първи път да тренира с мъжкия състав през 2015 г. „Бях на 16 години. Като влязох за първи път в съблекалнята на мъжете обстановката беше коренно различна. Всички професионалисти. Стоях отстрани, мълчах и гледах, но с времето свикнах“, спомня си Дюлгеров.
След дебюта му в Бургас той чака доста време преди да получи възможност за нова изява с първия състав. Титулярните вратари на „Тича“ се сменят, но той все остава втори или трети избор преди на треньорския мостик да застане Илиан Илиев. „През цялото време знаех, че отново ще дойде моя шанс, защото без да вярваш няма как да продължиш напред. Просто трябва да вярваш, че някой ден ще дойде моментът и ще започнеш да играеш. Иначе защо да продължаваш? Борих се за мястото. Тренирах, раздавах се на максимум, изпълнявах указанията на треньорите и чаках“, споделя младежкият национал.
Смята смелостта за едно от най-важните качества за вратарската позиция. „Ако на вратата не си безкомпромисен няма как да се получат нещата. Трябва да си смел. Изобщо не трябва да ти минава през главата, че можеш да се контузиш или някой да те нарани. Ако искаш да се развиваш и да продължаваш напред трябва да забравиш подобни неща. Много харесвам Тер Щеген от Барселона. Комплексен вратар. Добре играе с крака. Има хубав рефлекс, а под рамката е супер. Като цяло има много добри вратари, които харесвам и се опитвам да им подражавам“, заявява също Дюлгеров.
Младокът признава, че има още много да учи преди да стане наистина добър вратар. Най-вече иска да подобри играта си с крака. Радва се, че Черно море е в топ 6 най-вече заради големите мачове, които предстоят на отбора. „Именно в такива срещи можеш да израстваш. А и няма нищо по-хубаво от това да играеш пред пълни трибуни. Атмосферата е просто несравнима. Вече започнах да свиквам да бъда основен вратар. Последните мачове се чувствам по-сигурен и по-уверен в себе си“, уточнява 19-годишният играч, който вече се настройва за сблъсъка с Левски.
„Те не са нищо повече от нас. Можем да ги победим без проблем. По нищо не отстъпваме на Левски и резултатите го доказват. Естествено, че искам и нова „суха“ мрежа, като ще дам всичко от себе си за това. Дядо ми може да е фен на Левски, ама в неделя ще стиска палци за Черно море. Естествено, че аз съм на първо място за него. Направих го върл привърженик на нашия отбор“, категоричен е Дюлгеров.
Иначе той самият признава, че има само един любим отбор и това е Черно море. „Може би някой ден искам да изляза в чужбина, но има още твърде много време до това. Сега се надявам още доста да поиграя за родния ми клуб, да постигна успехи с отбора, а времето ще покаже дали ще стигна до сериозен трансфер“, допълва вратарят.
„Тема Спорт“
