Автор: Александър Дечев, Petel.bg; Снимки: Йордан Иванов, личен архив
През 2022-ра се навършват 35 години от спечелването на сребърните медали от талантите на Черно море (набор 1974). Според регламента през 1987 г., за финалите на републиканското първенство по футбол се класират осем отбора, които първоначално са разпределени в две групи, а след това първите два от всяка продължават на полуфинали, победителите от които определят шампиона. Треньор на „моряците“ тогава е починалият преди месеци Светозар Светозаров-Бебо.
Всичко за този набор започва през 1984 г., когато се състоят изпити за попълване на 22-ма играчи в отбора. Те се провеждат на „Тича“, а кандидатите трябва да покажат умения като подаване, бягане, скачане и накрая футболна игра. Комисията, която избира децата, е съставена от Атанас Аврамов-Кафето, Георги Сърмов и Бисер Бъчваров. След провеждането на изпитите те избират 22-ма малчугани, които сформират футболна паралелка в тогавашното училище „Жечка Карамфилова“. „Бяхме ангажирани по цял ден. Отиваме на училище, после обядваме в стола, след това отиваме на игрището на „Жечка“ за тренировка, после сме на занималня и се прибираме вкъщи около 19 ч.“, спомня си вратарят на този набор Йордан Иванов.
Той сподели пред „Петел“, че първите две години са им били подготвителни – не са играли в първенство, а са провеждали приятелски мачове или учебни игри помежду си. Когато стават на 12 г. вече започват да се съревновават в окръжния шампионат. Това става през лятото на 1986 г. „Ние се явявахме като втори отбор. Съперници ни бяха Спартак 1 и 2, Суворово, Провадия, Девня, Генерал Тошево, Ветрино, Белослав и други. Тогава бяхме в първенството на родените 1973 г. През пролетта на 1987 г. вече бяхме първи отбор. Продължихме да играем и при по-големите, но същевременно с това и срещу нашия набор 1974. Треньор ни стана Светозар Светозаров-Бебо, Бог да го прости, който тъкмо беше се отказал от професионалната си футболна кариера. Нареди ни много добре по системата 4-3-3, пресирахме по целия терен. Станахме първи на окръжния шампионат, после и на областното. Стигнахме до квалификациите за финалите на републиканското. Първо в Сливен победихме Ямбол с 5:1, а след това отнесохме с 5:0 и представителя на Пловдив, като мачът се игра в с. Веселиново, Ямболско“, разказва Иванов.
Така Черно море стига до финалите на републиканското, които се провеждат на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна. „Моряците“ са в една група с Дунав, Стралджа и ЦСКА.
В първия си мач със Стралджа домакините повеждат, но съперникът отбелязва три поредни гола – 1:3. В края на мача Митко Димитров и Красимир Вонев успяват да доведат нещата до равенство – 3:3. „Няма да забравя, че тогава Георги Сърмов ни каза, че най-хубаво в един турнир се тръгвало с реми“, спомня си Йордан Иванов. Във втората среща варненци нямат никакви проблеми – разгромяват Дунав със 7:0. Следва двубой със силния тим на ЦСКА, в който личат имената на вратаря Иво Иванов, Бойко Величков и Методи Деянов. „Армейците“ са победили в първите си две срещи. Черно море бие с 2:1, а второто попадение на Красимир Вонев е изключително красиво. Така тимът на Бебо печели групата си.
На полуфиналите „моряците“ нямат проблеми срещу Монтана – 3:0, докато в другата среща Червена звезда (Джебел) надиграва ЦСКА с 1:0. „Армейците“ все пак стигат до бронзовите медали, надделявайки в малкия финал над Монтана.
В двубоя за златните медали „моряците“ цял мач нападат и създават положения. Футболистите от Джебел обаче повеждат, а варненци успяват да обърнат за 2:1 до почивката с попадения на Митко Димитров и Деян Якимов-Джани. През второто полувреме обаче съперникът изравнява, а в последните минути, когато домакините са се настроили за дузпи, пада още един гол за гостите и мачът завършва 2:3. Така „зелено-белите“ остават със сребърните медали.
„Накрая завършихме с насълзени очи. Но като цяло това си беше нещо голямо за нас. Първо, играехме на огромния „Юрий Гагарин“, което за едно дете е нещо изключително. Бяхме в съблекалнята на мъжете, което си беше голяма емоция. Мачът се даваше по телевизията и Стефан Янев коментираше. Съдия на финала беше Хугас Месропов – голямо име. Освен това имаше традиция първите три отбора да получават екипировка от трите медалиста в мъжката „А“ група“, връща се назад в годините Йордан Иванов, който на турнира пази с шортите на по-големия с една година Неделчо Добрев-Бирата.
Съставът на Черно море през 1987 г.:
Клекнали: Орлин Стоянов, Кехам Саркисян, Свилен Алексиев, Деян Якимов, Живко Желязков, Галин Гончаров, Александър Архондиев-капитан
Прави: Йордан Иванов, Красимир Вонев, Димитър Димитров, Георги Йорданов, Александър Жеков, Пламен Полихронов, Павел Павлов
–––––––––-
Две години по-късно този набор на Черно море отново става втори в България. След като печели областното, тимът надиграва Ботев (Нови пазар) и се класира за финалите на републиканското първенство, които се провеждат в Каварна през 1989 г. Там отборите са само четири и играят по системата всеки срещу всеки. Любопитното е, че тогава Левски е излъчен от Северозападния регион, а ЦСКА – от Югозападния. Четвъртият тим е представителят на Югоизточна България – Розова долина (Казанлък).
В първия двубой „моряците“ губят от Левски с 0:1 след гол в последната минута, а в другата среща ЦСКА и Розова долина завършват 1:1. Следва мач срещу „червените“, който приключва при резултат 1:1, като голът е отбелязан от сина на Божил Колев – Божидар, от дузпа. „Сините“ и тима от Казанлък пък правят 2:2. Така последните двубои са решителни за крайното класиране. Черно море свършва своята работа и печели с 2:1 срещу Розова долина. И двата гола вкарва Божидар Колев, като вторият е от дузпа, за която е спънат Деян Якимов-Джани. В другата среща Левски громи ЦСКА с четири гола разлика, което носи на „моряците“ сребърните медали. Тук ЦСКА, в чийто състав отново са Методи Деянов, Иво Иванов и Бойко Величков, завършва четвърти в крайното класиране.
Любопитно е какви награди получават „моряците“ в тези години. „За второто място през 1987 г. ни заведоха всички във Фестивалния комплекс да гледаме пълен запис от мача между Франция и Бразилия от световното първенство през 1986 г. в Мексико. За сребърните медали две години по-късно отново имахме шанса да гледаме голям мач на запис – финалът между Аржентина и Германия, завършил 3:2. Също така имаше и банкет в „Димят“, връща се в спомените си Иванов. Тогава времената са такива, че почти не се излъчват мачове по телевизията и да можеш да гледаш цял такъв от голямо първенство си е истински лукс, макар и на запис.
От този набор по програмата „Олимпийски надежди“ трансфер в ЦСКА прави Митко Димитров. „Всички се радвахме много за него, той като бяхме сплотен колектив и това беше награда за целия отбор“, спомня си Йордан.
Интересното е, че през 1989 г. националния отбор на България в тази възраст идва на лагер на „Грандхотел „Варна“ и играе две контроли с Черно море и Спартак. И за двата варненски отбора пази Иванов, тъй като колегата му от „соколите“ Георги Арнаудов е на вратата на националите. И двете срещи са спечелени от отборите от морската столица.
Йордан Иванов все още пази медалите и флагчетата от тогава. Готов е да ги подари на футболния клуб или на музея на спорта във Варна, стига от там да проявят интерес.
