Футболният художник от Медовец заслужава да получи шанс

0

IMG_9338

Момчето е талантливо, но още не е готово за мъжкия футбол. Познато ви е, нали? Тази реплика е използвана често от голяма част от българските треньори в опит да оправдаят неналагането на юноши в първия състав. Всъщност зад нея прозира чиста проба страх. Незнайно защо, но родните специалисти бягат като дявол от тамян от школата, а в представите им използването на младоци е равносилно на провал. Последно го каза Стойчо Младенов. Сякаш ЦСКА къса мрежите с Бруно Морейра, та ако не дай си Боже като титуляр излезе Григор Долапчиев, това ще значи край на головете, край на атрактивния футбол и изобщо край на света. Следващите редове обаче са за едно друго момче, набор на Долапчиев, който също като нападателя на армейците до скоро незаслужено бе пренебрегван. „Тема Спорт” насочва вниманието на футболната общественост към 18-годишния офанзивен халф на Черно море Бекир Расим, чието име не говореше нищо на широката футболна общественост до шокиращото му появяване като титуляр на „Българска армия“ преди седмица. Шокиращо дотолкова, че досега на „Тича“ упорито го зачеркваха, макар той отдавна да заявява наличието на твърде любопитни качества и рядък футболен интелект. След дебюта му като титуляр на „Армията” към тях можем да прибавим и респектиращо за възрастта му самочувствие, което му позволи да действа срещу ЦСКА така, като че ли има 200 мача в елитната дивизия зад гърба си. Бекир Ресим наистина впечатли с представянето си срещу червените. С лекотата на движенията си, с финото докосване на топката, с погледа си върху играта…

А всъщност Беки, както го наричат във Варна, имаше нищожните 7 минути в А група. Толкова получи от треньорите на Черно море за последната година и половина, в които е част от първия състав. През останалото време тренираше за здраве и блестеше в контроли, както и в мачовете на юношите. Гологлавият полузащитник дебютира в елита в последния кръг на сезон 2011/12, заменяйки в 83-ата минута Християн Попов при победата с 2:0 над Славия. През миналата кампания влезе като резерва срещу Левски за купата и бе с основен принос за успеха с 1:0. С първото си докосване изведе по фланга Дончо Атанасов, който бе съборен от Даниел Димов и играчът на сините получи червен картон. След това се нае с изпълнението на фаула и Черно море вкара победния гол. Това обаче не се оказа достатъчно за повече изяви до края на сезона. В пет срещи от шампионата беше на пейката, но така и не се появи на терена, макар да правеше страхотни игри в Елитната дивизия до 19 години. В нея Черно море завоюва сребърните медали, а Расим завърши с 15 гола и 9 асистенции, въпреки че не игра в 1/3 от мачовете. Когато бе на разположение на наставника си Тодор Каменов, приковаваше вниманието на всички. Само не и на Стефан Генов, Адалберт Зафиров и Георги Иванов, неуспешно опитващи да се справят с безидейността и головата импотентност на селекцията си. Първите двама така и не посмяха да се обърнат към Расим, а Гонзо дава някакви индикации, че може и да не повтори грешката им. Георги Иванов има уникалния шанс да даде възможност на това момче за постоянна изява. Длъжен е да го направи, защото такъв талант не бива да се пропилява. А както верните читатели на „Тема Спорт” знаят, ние имаме силна интуиция към кадърните хора в българския футбол. И винаги поощряваме перспективните момчета, какъвто е и Бекир Расим, какъвто е Тошко Неделев, какъвто е съдията Цветан Кръстев, както правихме с Гошко Миланов и т.н.

Беки е от един позабравен вид изпълнители в съвременния футбол. Типичен плеймейкър, той вижда и чете играта по начин, по който го правят малцина. Именно затова ходовете му по терена остават загадка за противниковите защити. В юношеските отбори е свикнал да дирижира играта на съотборниците си и може с лекота да сменя темпото и ритъма на целия тим. Умее да намира нестандартно решение за развитие на атаката, като способността да даде завършващ пас е сред най-силните му качества. По-силният му крак е десният, но като цяло работи и с двата. Не разчита на левия само да се подпира на него. Освен това използва всяка удобна възможност да стреля към вратата. В контролата с Добруджа (3:3), която навярно убеди Гонзо да го пусне като титуляр на „Армията“, не се поколеба да посрещне от въздуха центриране от фланга, макар да бе извън наказателното поле, и го превърна в красиво попадение.

Любопитното е, че халфът започва сравнително късно с футбола. Влиза в школата на Черно море едва на 14 години през 2008. Дотогава се калява в мачове с приятели в родното си село Медовец, което се намира на петдесетина километра от Варна. Още в началото се утвърждава като основен играч, а в клуба бързо осъзнават, че разполагат със самороден талант. Тренира една година под ръководството на Димитър Митов, след което е поет от Тодор Каменов. Качествата му са развити и не след дълго става национал. Първо в селекцията до 17, а след това и в тази до 19 години. Навсякъде Беки твори на терена като футболен художник.

Дали е обикновено съвпадение или знак на съдбата, но на арабски Расим означава именно това – човек, който рисува. Първата картина, която очарова публиката, бе представена миналата събота. И то не къде да е, а на „Армията”. Сега с нескрит интерес се чака втората. Дали ще има такава, зависи от Георги Иванов, както, разбира се, и от самия автор. Едно е сигурно, той заслужава да получи шанс. А ако успее да го оползотвори, може да се превърне в следващия диамант на България. Бекир Расим има всички качества, за да се превърне в новата голяма звезда на българския футбол.

“Тема Спорт”