Тахмисян получи награда за юбилея си и разказа най-приятните спомени на терена

105
Кеворк Тахмисян

Бившият футболист на Черно море и ЦСКА Кеворк Тахмисян бе награден от Сдружение „Стратегия за развитие на футбола в град Варна” послучай 70-годишния му юбилей.

Тахмисян получи плакет от председателя на сдружението Благой Калфов в присъствието на членовете на сдружението Иван Василев, който е бивш негов съотборник при ”моряците”, Христо Боев и Митко Кирчев. Последният е племенник на легендата на Спартак Илия Кирчев. Събитието уважи и шефът на фенклуб на Арсенал за Варна и виден стоматолог д-р Стоил Пеев.

Efbet дава до 200 лева бонус за нови клиенти. Регистрирайте се за секунди ТУК! Можете да играете и без да имате карта!

Кеворкян Тахмисян е сред футболистите, които поколенията помнят. Като полузащитник на терена той изпъкваше с техника, поглед върху играта и организаторски умения. Рожба е на Черно море, на 18 години влиза в представителния тим, а две години по-късно – през 1969-а, е част от отбора, който завършва на четвърто място в „А” група – второ най-добро клубно постижение при майсторите.

През сезон 1974/1975 Тахмисян става шампион и носител на Купата на съветската армия с ЦСКА. После се завръща в родното гнездо, а след това играе и за Спартак (Варна) в елита.

Пред „Петел” Кеворк Тахмисян се върна към най-приятните си спомени на терена.

Ето какво заяви той:

„Баща ми обичаше футбола и още на 5 години заедно с брат ми вече гледах мачове на Колодрума. Любимец ми беше Илия Кирчев от Спартак. Висок, снажен и красив като външност. С внушителна фигура, елегантен на терена. Как само спираше топката с гърди, какъв ждроб имаше и уникална игра с глава.

Започнах като дете в школата на Черно море и още като юноша влязох в мъжете. Най-хубавия ми спомен е през лятото на 1969 година, когато бихме три пъти националния отбор на Япония като гост. Първият път на Олимпийския стадион ги разгромихме с 4:0, като Стефан Богомилов и Здравко Митев вкараха по два гола. След мача посланикът ни в Япония Начо Папазов влезе в съблекалнята и каза: „Момчета, вие направихте това, което ние за две години не можахме да направим.”

При една от другите две победи вкарах красив гол. Японците вече бяха напред с техниката и във вестниците се появиха няколко снимки от комбинацията за попадението и реализирането му. Виждаше се как Стефан Богомилов сваля топката с глава, а после волето на Тахмисян.

През лятото на 1974-та преминах в ЦСКА и първия ми мач беше финала за Купата на съветската армия срещу Левски. Бихме ги с 2:1, като аз играх през цялото време. Бях титуляр под ръководството на Никола Ковачев, но след като го смени Манол Манолов, по-рядко попадах в състава. Все пак играх при още две победи над Левски в „А” група. Така че с ЦСКА имам титла, купа и три победи от три мача с Левски.

70 години е време за равносметка. Аз се радвам, че изпълних мечтата си да стана футболист. Сега гледам мачове на „Тича” и от Първа лига и Европа по телевизията. Пожелавам си здраве и все така да съм заобиколен от верни приятели.”