Днес големият варненски журналист Митко Апостолов навършва 80 години! Повече от половината от тях той отдава на „четвъртата власт“. Започва през 1974 г. в радио „Варна“, където остава 25 години на вярна служба. Има публикации във всички варненски вестници, работи от първия до последния брой на вестник „Демокрация“, а освен в тях се е изявявал още от страниците на „Старт“, „Земеделско знаме“ и „Монитор“. Голямата му любов е спортната журналистика, но признава, че нито една друга сфера не му е била чужда.
Апостолов завършва средно образование във Варна, след което следва в МЕИ-София в специалност машинен инженер. В следващите десетина години преминава през най-тежките области на стопанството – в железниците, в строителството на заводи в Девня и в гражданското строителство в Смолян.
Поканата да започне да работи в радиото я получава от своя добър приятел Димитър Вълчев-Американеца, който вече не е между живите. „Той работеше в радио „Варна“, веднъж ме срещна и каза „ела при нас“. За мен беше добре дошло, защото навремето имах страхотно желание да следвам журналистика, но в тази специалност приемаха прекалено трудно. Трябваше да си дете на някой висш партиен секретар или друг тип големец. В първите десет години не съм работил като спортен журналист. Отговарях за транспорт, химия и строителство. След това установих, че мога да се справям и със спорта, на който отдадох 15 години от работата си в радиото“, разказва юбилярът.
Доайенът успява да извоюва ежедневно едночасово спортно предаване, в което през последните 10 години от работата му там верен колега му е Румен Генов, който се явява и негов наследник. Апостолов не пропуска мач или голямо първенство, в което участват варненски състезатели, независимо дали е у дома или в чужбина. С различните отбори и клубове има над 150 пресичания на държавни граници. „Най-далеч съм ходил зад Урал – в Набережни Челни, на един мач на футболния Спартак в турнира „Интертото“. Минал съм през цяла Европа. През тези пътувания съм имал фантастични преживявания“, щастлив е днес варненецът.
Професията му го отвежда до един от най-паметните моменти в историята на българския футбол – победата на националния отбор над Франция с 2:1 на стадион „Парк де Пренс“. Апостолов дори е единственият представител на варненските медии във френската столица. „Покани ме лично президентът на БФС Вальо Михов. Преживяването бе уникално. Имам запис, на който в последните минути на мача аз не се разбирам какво говоря. Емоцията бе страшна. Бог да го прости Мичмана, беше в съседната до моята кабина. На последния етаж бяхме само двамата – той коментираше за телевизията, а аз за радиото. Другото ми голямо преживявяне е, че съм бил на шест световни първенства по корабомоделизъм с националния отбор, който бе съставен почти изцяло от варненци“, спомня си журналистът.
По негово време в професията съществуват негласни забрани да се работи за друга медия. Така на Апостолов му се налага да се подписва с различни имена в голям брой вестници, в които е имал публикации през годините. Любопитното е, че до ден днешен 80-годишният варненец си пази 25 дебели папки с черновите материали на статиите, които е писал.
Въпреки че работи в радио, водеща максима за дойена е, че най-добрата импровизация е написаната такава. „Сега има голяма свобода на журналистите и виждам толкова много неприлични изказвания, граматични грешки и непремерени становища. Сега няма рецензии, а по мое време всяка една дума се премерваше. Всеки един журналист трябва да си налага автоцензура, тъй като читателите, слушателите и зрителите са много компетентни. Едно време единственото радио беше „Варна“, а сега те са над 15 и ако не се държиш добре пред микрофона ти върят копчето“, споделя Апостолов.
Той е категоричен, че не е пропускал присъствие на спортно събитие. В противен случай сам си е забранявал да спомене и дума за него. „Сега е лесно – има интернет, телевизии, радиа. Но тогава беше закон да се присъства на всяко събитие. Едно от основните правила, които си самоналагах, бе да не поддържам много добри лични отношения със спортистите. Винаги съм искал да не бъда неограничен във възможностите си ако трябва да ги критикувам. Дали правилно или не, но по времето, когато бях в радиото, имаше задължение за всеки един журналист да пише по един критичен материал на седмица. Десет години бях и диктор на стадиона на Черно море, но никога не съм си позволявал да не засегна проблемите в клуба, когато ги е имало“, казва юбилярът.
Съвестната и всеобхватна работа на Апостолов е призната и с някои награди. Той е отличен със „Златен кортик“ от министъра на отбраната заради пропагандиране дейността на воненно-приложните спортове. Освен това е определен в две поредни години за журналист №1 в конкурса на Двореца на културата и спорта.
Веруюто му е да не дели спортовете
През кариерата си като спортен журналист най-близки за Митко Апостолов са били водните дисциплини – плуване, водна топка, скокове във вода, ветроходство, гребане. Най-сърдечно обаче е коментирал баскетбол. „Това е така, защото в тези години Черно море стана шампион, стана носител на купата, игра в турнира за купа „Корач“. Няма място, където да не съм бил с отбора, независимо дали е било във Варна или в чужбина. Но пък никога не съм делял спортовете, нито съм ги фаворизирал. Всички за мен са били равностойни. Има ли събитие в дадения спорт, съм се стремял да го отразявам. Мисля, че точно това е едно от предимствата на програмата, която правихме с Румен Генов. Сега, гледайки медиите, виждам, че има хора, които се увличат само по футбола, което за мен не е правилно. Няма спорт, който да не съм коментирал, с изключение на снукъра, в който пък се познавам лично с Шон Мърфи“, споделя 80-годишният варненец.
Три пъти е срещал Самаранч, чест гост му е бил Батето
Митко Апостолов се гордее с това, че три пъти е правил директни включвания в разговор с бившия президент на Международния олимпийски комитет маркиз Хуан Антонио Самаранч. Чест гост в неговите предавания пък е бил покойният вече Иван Славков-Батето. „Той бе мой добър приятел както от водната топка, така и от следването. Страшно много съжалявам за неговото излизане от спорта, който загуби, че го нямаше Иван Славков с всичките му странности. Той направи страшно много. Естествено, подведоха го, допусна сигурно и той някакви грешки, но след това неговото отсъствие личеше“, смята варненецът.
Сред другите му добри приятели, свързани със спорта, са Христо Бонев, Димитър Пенев, Божил Колев, Симеон Варчев. Кръстник на сватбата му пък е капитанът на Черно море Янко Атанасов.
Преброява приятелите си при среща със смъртта преди 16 г.
Най-тежкият период в живота на Митко Апостолов е през 2003 г., когато след инфаркт лекарите му предричат, че си заминава. Налага се да му се направи спешна и много скъпа, но животоспасяваща операция. „Тогава за мое удовлетворение зад мен застанаха много спортни хора“, спомня си през сълзи Апостолов. „Като започнем от Александър Евтимов, Павлин Николов, Михаил Михов, Симеон Варчев, Константин Дараданов, Цветан Велковски, Красимир Митев, Екатерина и Петър Дилови и др. Тогава много хора, на които съм помагал, се отдръпнаха. По този начин успях да си преброя приятелите. Операцията беше много тежка – продължи 12 часа, десет от които бях със спряно сърце. След нея съм в много добро състояние. Допреди няколко години всеки ден карах 15-20 км с колелото и поне един час бях в басейна или в морето“, казва юбилярът.
Шампион е по водна топка
По време на детството си Митко Апостолов се е занимавал с водни спортове. Още на 4-5-годишна възраст баща му го бута от централния мост – добре познат по това време първи урок по плуване. По-късно тренира този спорт, но не успява да запише постижения. Категоричен е обаче, че до преди няколко години е можел да изплува по 100 метра безупречно от всеки стил. След това се прехвърля във водната топка и през 1957 г. става шампион на България за юноши с отбора на ОМК „Варна“.
Има син, дъщеря и три внучки
Варненският журналист е много благодарен на семейството си. Той споделя, че съпругата му Ружа е стояла всяка вечер до късно на балкона, за да го види като се прибира, въпреки че работата му в радиото е отивала до полунощ. Дъщеря му Десислава е учителка в софийска спортна гимназия, а синът му Марчо е солист №1 на Държавния музикълен театър „Стефан Македонски“ в София и шеф на катедра в Консерваторията. Апостолов има и три внучки – Марина, Йоана и Лилия.
