Навършват се 111 години от рождението на Иван Моканов

12

Снимка: Chernomorepfc.bg

Днешният 12-ти февруари е ден, в който трябва да почетем и друга огромна фигура в клубната ни история. Навършват се 111 години от рождението на Иван Моканов – Мокана, който посвещава почти целия си живот на Черно море и оставя златна диря след себе си, съобщава официалният сайт на „моряците“.

Той постъпва в отбора на Владислав, една от двете съставни части на клуба ни, през 1930 г. В следващите 15 години е един от най-добрите защитници в България. Стълб в отбраната на владиславци и дългогодишен капитан на състава. Записва 4 мача за националния тим. През 1934 г. има ключова роля за третия триумф на Владислав в Държавното първенство и спечелването на Царската купа. На финала зелено-белите побеждават с 2:0 Славия на столичния стадион „Юнак“, а той е определен за играч на мача. „Над всички доминира превъзходният бек Моканов, който като стожер на тима излъчва едно ободрително психично и тактическо влияние върху останалите играчи“, пише на следващия ден вестник „Спортъ“.

Между 1937 г. и 1940 г. не пропуска нито един мач на Владислав в трите сезона, в които се провежда Националната дивизия. В 53-те изиграни срещи бележи 10 гола, а владиславци два пъти стават вицешампиони на България. Остава на терена и в първата година след обединението с Тича, когато е най-опитният играч и капитан на състава, сърцето и душата на клуба. Прекратява състезателната си дейност на 33-годишна възраст в края на 1945 г.

През следващите години Моканов се посвещава на треньорството. През 1948 г. завършва първата в България треньорска школа под ръководството на унгареца Хайду, като от 1 януари 1949 г. става първият щатен наставник на клуба. Общо 4 пъти е начело на Черно море, като сумарно е треньор на тима над 20 години. Под негово ръководство отборът завършва на 3-то място в „А“ РФГ през 1953 г. и постига редица паметни победи срещу силни европейски клубове. Като човек е изключително честен и коректен, а като треньор строг и взискателен, но заедно с това справедлив и грижовен. Предан на Варна и Черно море. Остава верен на клуба дори в началото на 60-те години, когато временно е освободен. Предпочита да дава дежурства на портала на Военноморското училище, вместо да приеме една от многото оферти, които получава от други отбори в страната. Отива си от този свят на 70-годишна възраст през 1982 г.