Мартин Великов: Плажният футбол те отвежда на най-красивите места. Искам да успея в съдийството

38
Мартин Великов

Мартин Великов е един от най-перспективните млади футболни съдии у нас. Самият той активно играе плажен футбол и е част от националния отбор, който през миналата година достигна до третото място в Дивизия Б на Евролигата. През 2018-а Великов спечели за трета поредна година и титлата на България заедно с МФК „Спартак“. Отборът зае 23-тото място в първата по рода си ранглиста на клубовете в Европа, след като завърши 12-и в последното издание на Шампионската лига.

Автор: Полина Петрова, рубрика “На спортна вълна”, в-к “Черно море”

– Марто, в средата на март беше изтеглен жребият за тазгодишното издание на Евролигата по плажен футбол. Преодолими ли са съперниците в групата на България?

– Доста добре познаваме отборите на Дания и Норвегия. Миналата година с Норвегия изиграхме два оспорвани мача, които бяха интригуващи и за зрителите. Сериозен противник са, който може да ни изненада, ако не сме концентрирани, но тъй като познавам добре както съотборниците си, така и треньора Симеон Христов, съм убеден, че ще излезем пределно мотивирани за всеки един мач. Отборът на Дания също е познат съперник за нас. За последно се срещнахме на турнир в Унгария и победихме с 10:4, смятам, че отново можем да ги победим. Тимът на Грузия, който е четвъртият в групата, само сме го гледали, не сме играли срещу него. Това, което знаем обаче за представителите на руската школа, е, че винаги играят доста нахъсано.

– Миналата година сериозно вдигнахте летвата с представянето си. Ще успеете ли тази година да повторите, или да надградите историческото класиране на националния отбор?

– Надявам се да го надградим, защото хората, които вярват в нас, с всяка изминала година се увеличават. Вярвам, че няма невъзможни неща. Ние вече разкрихме какво можем, тази година трябва да бъдем още по-силни, надявам се да няма контузии, всички да сме здрави и отборът да е в пълен състав за предстоящите мачове, за да покажем най-доброто.

Efbet дава до 200 лева бонус за нови клиенти. Регистрирайте се за секунди ТУК! Можете да играете и без да имате карта!

– Вие сте заедно с повечето ти съотборници от няколко години както в националния отбор, така и в МФК „Спартак“. Смяташ ли, че това е тайната на вашите успехи, и как всъщност се изгражда добрият колектив в един отбор?

– Добрият колектив, според мен, се изгражда от хора, които имат една идея – да се развиват и да побеждават. Нашият колектив се изгради благодарение на треньора Симеон Христов и на всички управници в плажния футбол в лицето на Александър Александров и Николай Чернев. Това са сериозни хора, които ни се довериха и ни показаха как трябва да работим. Повярвахме едни в други и се получи добър колектив на всички нива.

– Какво означава лично за теб да носиш националната фланелка?

– Като дете, още когато започвах да играя футбол, за мен беше мечта да нося националната фланелка и да чуя химна. Бях много ентусиазиран, когато получих първата си повиквателна. Още в дебютния ми сезон имах честта да бъда на лагер на националния отбор, но не участвах в Евролигата. На следващата година вече имах възможност да играя и изпитах уникални емоции…

– Защо избра футбола като дете?

– Още в много ранна възраст покрай моя баща гледах много футбол. Той ме записа на тренировки в  „Спартак“. С всяка изминала година страстта ми към тази игра се увеличаваше. Футболът е една магия.

– Кои бяха кумирите ти, когато започваше?

– И до ден днешен най-силно ме е впечатлил с играта си Франческо Тоти. Той притежава всички качества, които искам да имам и аз. Има силен характер и е лидер на терена.

– Защо премина към плажния футбол?

– Съвсем случайно стана. Покани ме един бивш съотборник, запозна ме със Симеон Христов. В началото отидох само за да поддържам форма, но страстта, която Симеон Христов влага в плажния футбол, запали и мен и до ден днешен, когато дойде лятото, лягам и ставам с една мисъл – плажен футбол.

– Кои са всъщност приликите и разликите между футбола и другите му разновидности, в това число и плажният?

– Според мен нямат никаква допирна точка. За хората, които не са се докоснали до плажния футбол, това е странен спорт, но за нас е страст, която не може да се опише. Важна е физическата подготовка, защото пясъкът е тежък терен, освен това се играе в доста топло време. Според мен плажният футбол е по-труден от стандартния.

– Играл си също минифутбол и футзал. Тези разновидности на любимия спорт останаха ли на заден план за теб?

– Да. Моята основна цел в професионален план е да се развивам като съдия и трябваше да реша от какво да се откажа. Бях стигнал до националния отбор на България и по футзал. Що се касае до минифутбола, играех в най-титулувания отбор на Варна, но трябваше да избера и страстта към плажния футбол надделя.

 – Разкажи за кариерата си на големия терен?

– Започнах в „Спартак“ (Варна),  последва пробен период в „Литекс“ (Ловеч), когато бях на 12 години, но не останах в клуба, обадиха ми се от „Видима-Раковски“ (Севлиево) и на 13 години преминах при тях. Една година останах там, защото ми беше трудно на такава възраст да живея далече от семейството. Прибрах се във Варна, преминах в школата на „Черно море“ до 16-годишна възраст, след което започнах да играя в различни отбори от В група. Няколко сезона бях част от тимовете на Аксаково, Девня и Долни чифлик. В един момент реших да сменя попрището и да се насоча към футболното съдийство и мисля, че направих правилния избор.

– Как взе това решение?

– В началото не исках да ставам съдия, но баща ми ме посъветва да опитам. Моментът, в който излязох на терена като съдия, беше повратна точка в моя живот, защото усетих истински страстта във футбола. Като съдия имам възможност да бъда лицето на един мач, натоварен съм с много сериозна отговорност и това на мен много ми хареса, защото ми дава възможност да покажа качествата си на лидер и на човек, който не се притеснява да взема важни решения.

 

– Как успяваш да овладееш напрежението по време на мачове?

– Това, че аз самият също съм играл футбол, ми помага на терена да вземам най-правилните решения. С времето спечелих доверието на отборите.

– Кое е най-важно всъщност за един съдия, за да е добър? Това да бъде близо до всяка ситуация ли е решаващо?

– Според мен това наистина е много важно в днешно време, защото футболът става все по-динамичен и бърз, играчите са много добре подготвени. Аз все още нямам възможност да ръководя двубои от най-високо ниво, но и в мачовете, в които вземам участие като съдия, темпото е доста сериозно и ако не си подготвен добре физически, трудно ще можеш да овладееш мача.

– Важно ли е също да има доверие в съдийския екип за един мач?

– Разбира се… Аз възприемам нещата така – във всеки един мач има три отбора – два футболни и един съдийски. Много е важно в съдийския екип да има доверие и всеки един да се чувства спокоен.

– Случвало ли се е играчите да оспорват твоите решения?

– Със сигурност няма съдия, на когото да не се е случвало…

– А ти самият изпитвал ли си колебания дали в дадена ситуация си взел най-доброто решение?

– Не. След като взема решение, не мисля повече за тази ситуация. До голяма степен разчитам на интуицията си. Всеки човек допуска грешки, футболистите и съдиите не правят изключение…

– Ако ти си на едно мнение и помощниците ти на друго, кое решение ще избереш?

– Като цяло асистент-съдиите само дават мнение, а главният съдия взема решенията, негова е отговорността. Преди всеки мач ние си правим наш разбор и всеки от екипа знае във всяка една ситуация какво трябва да прави, кога да сигнализира и по какъв начин.

– Сега, когато вече си съдия, гледаш ли по-различно на арбитрите в мачовете, в които ти играеш?

– Мисля, че да… Като по-малък бях доста труден характер, но опитът ми като съдия ми помогна да овладея страстите си на терена до голяма степен.

– От колко време вече си съдия?

– Четвърти сезон. От две години съм на ниво в професионалния футбол U 17 и U 19, което е последната крачка преди Б група. Надявам се скоро да премина към следващото равнище в професионалния футбол.

– Да се върнем към плажния футбол… С успехите, които постигнахте миналата година, спечелихте много фенове на плажния футбол у нас. Какво трябва да се направи още, за да се популяризира този спорт?

– Повече момчета да започнат да вярват, че това е възможност за тях – тези, които играят в по-ниските дивизии или играят минифутбол, да си дадат шанс и да опитат, да не казват предварително, не, това не е за мен… Мачовете винаги са на топли и красиви места, звучи музика, получава се невероятна атмосфера, която не може да се опише, просто трябва да се усети.

– Кои са най-красивите места по света, на които те отведе плажният футбол?

– Много са… Миналата година, както знаете, доста от мачовете изиграхме в Назаре, а това е страхотно малко курортче в Португалия. За финалите на Евролигата бяхме в Сардиния, а там плажовете са уникални. В предишните години сме играли в Барселона… Плажният футбол те отвежда в най-прекрасните кътчета по света.

– В какво се съдържа магията на този спорт?

– Всяка среща по плажен футбол – това са 36 минути динамика, емоции, много голове. За мен това е футболът в идеалния му вид, той трябва да е атрактивен. В големия футбол все повече превес взема тактиката, а в плажния освен тактика има и атракция.

– Какво ни отличава от големите сили в плажния футбол?

– Организацията при тях е от много години на високо ниво. Ние сега сме като прохождащи деца в сравнение с големите сили Португалия, Испания, Бразилия… Те имат изградени традиции и работят на професионално ниво. Захранват националните си отбори с доста млади кадри и преходът между различните поколения е плавен. При нас това е трудно… Финансирането, което се отпуска в другите държави, кара футболистите да приемат плажния футбол като приоритет, защото могат да се издържат от него, докато в България за повечето момчета, които го практикуваме, това е просто хоби, което ни зарежда със силни емоции през лятото.

– Как успяваш да съвместяваш плажния футбол с другите си ангажименти?

– Благодаря на приятелката ми и на всички мои приятели, че се съобразяват с това, че не ми остава много свободно време, защото когато дойде сезонът, ние тренираме всеки ден. Трудно е, но когато човек си подреди приоритетите, се получава.

– Миналата година беше силна и за клубния ти отбор МФК „Спартак“. Спечелихте трета поредна шампионска титла, сякаш малко по-трудно стигнахте до нея обаче, така ли е?

– Не бих казал… Просто с всяка година съперниците ни излизат срещу нас все по-мотивирани. Нивото на шампионата се повишава непрекъснато и всички отбори дават все повече от себе си, за да се развиват. Мачовете стават все по-оспорвани. Миналата година се получиха добри и интересни шампионатни сблъсъци с отбори, които показват израстване – като тимовете на Русе и МВР, които се представиха много силно. Мисля, че ако все така продължава възходящото развитие, смятам, че след около 10 години плажният футбол ще бъде на високо ниво в България.

– През 2018-а МФК „Спартак“ постигна и историческо класиране в Шампионската лига. Тази година какви цели си поставяте за участието си в този най-силен клубен турнир на стария континент?

– На първо място – да намерим съответното финансиране, за да участваме. Мисля, че при един добър жребий имаме сили, показахме го, имаме и добра подготовка и ако сме съсредоточени, мисля, че можем да надминем постижението си от миналата година.

– За четвърта поредна титла у нас мислите ли?

– Аз съм си обещал, колкото и нескромно да звучи, че ще направим 10 поредни.

– Кой от успехите, които си постигнал до момента, ти е най-скъп?

– Най-специалният момент за мен досега е, когато спечелихме купата в Назаре с националния отбор по плажен футбол миналата година. Когато погледнах моите съотборници, треньора, помощник- треньора, българската делегация, никога няма да забравя радостта и гордостта, които всички ние изпитахме. Емоцията беше уникална – да видиш, че жертвите, които си направил, са си стрували, защото си на най-високото място на почетната стълбичка, заедно с големите сили, защото тогава Испания спечели дивизия А. Не мога да сравня този успех с нито една друга купа и медал, които съм спечелил до момента.

– Какви цели си поставяш оттук нататък – в краткосрочен и в по-дългосрочен план?

– Да стана съдия на най-високо ниво е моята основна цел. Искам да бъда най-добрият, тренирам и съм отдаден изцяло на това. Мисля, че с времето ще се получи, само да съм здрав…

– А в сферата на плажния футбол  какви са ти мечтите?

– Да доставям радост на феновете на спорта, които стават все повече. Мечтая за още едно лято като предишното, минимум… Мечтая България да стане сериозна сила в плажния футбол, защо не…