Петък вечер, 18,50 ч., стадион „Тича“. След центриране от корнер Матиас Курьор засича елегантно топката с глава и я изпраща в мрежата на Славия. За втори път. В памет на Адмирала. С козируване и пръст към небето ясно показа, че играе един от най-тъжните мачове в своята кариера. Едновременно с това и един от мачовете, в които най-парещо е изгарял вътрешно от желание да се разпише. За да може да направи този жест и да се раздели по най-добрия начин със своя български баща. Така Матиас определи Никола Спасов и ясно ни посочи какво място заема той в сърцето му. И това в никакъв случай не е преувеличено. Животът ги свърза преди 6 години, а последвалите събития съши тази връзка за вечни времена в историята на клуба от Варна. Последната брънка беше поставена именно в петък вечерта.
Понякога съдбата прави толкова ярки намигвания, сякащ за да ни отвори очите, че някой отгоре контролира случващото се тук. Второто попадение на Матиас срещу белите беше под №15 от началото на сезона. С подобно постижение не може да се похвали никой друг, носил зелено-бялата фланелка през отминалите 35 години. А знаете ли кой е последният вкарал поне 15 гола в рамките на една кампания за Черно море в елитното първенство? Прави го Никола Спасов. Между 1983 г. и 1986 г. той изиграва 86 мача и реализира 46 гола – 17 през 1983/84, 15 през 1984/85 и 14 през 1985/86. В деня, в който се прощаваше със своя български баща, момчето от Мартиника повтори постижението му. И разшири още повече мястото, което вече заема в клубната история на моряците.
Помните ли обаче началото му в България? Ако не беше Никола Спасов, навярно сега никой у нас дори нямаше да си спомня, че Курьор някога е обличал фланелката на Черно море. Той пристигна на „Тича“ през лятото на 2014 г., когато старши треньор беше Александър Станков. Началото му беше тежко, а дебютът кошмарен. На 26 юли се появи като резерва срещу шампиона Лудогорец във Варна, а 28 минути след това беше заменен. Напусна терена унизен с наведена глава. След това имаше още две епизодични изяви, след които, вярвам, всеки го е смятал за трансферно разочарование. В края на август Станков напусна и дойде Никола Спасов. Последва месец, в който Курьор отсъстваше от състава. Какво се е случвало през това време само те си знаят, но когато Спасов реши да му даде шанс за изява, Матиас беше преобразен и неудържим – 9 гола, 5 асистенции и онзи знаменит рейд в 119-ата минута на финала за купата с Левски, с който каза „благодаря ти, тренер“. Гол, възпроизвел специалистът в адмирал в очите на феновете. Двамата си донесоха поотделно много позитиви един на друг, а заедно дариха удивителни изживявания на феновете. Впоследствие животът ги раздели, но емоционално останаха свързани завинаги.
Тази връзка, съществува и днес, когато Адмирала вече го няма. Вярвам, че се е усмихвал на головете на Матиас, ако е гледал отнякъде в петък вечерта. Попаденията доближиха Курьор още по-близо до топ 10 на вечните голмайстори на Черно море в „А“ група. В момента той има 34, като са му нужни още 4 за да се нареди до най-големите реализатори на клуба, един от които е Спасов. Времето ще покаже дали ще го стори, но перспективите са обещаващи. Може дори да задмине и българския си баща, който е с 50. Той със сигурност би бил щастлив.
„Тема спорт“
