Ивайло Станчев: Единна методика за развитие на младите футболисти би подобрила състоянието в детско-юношеския ни футбол

490

Ивайло Станчев е бивш футболист и настоящ треньор в школата МФК Тича, където се развиват таланти от няколко възрасти. Той отговори на въпросите на “Арена Варна” за състоянието на футбола у нас и какво мисли за бъдещето му развитие.

———————–

Прекарайте незабравима вечер на Нова година в хотел “Елеганс” и Black Sheep. Вечеря и нощувка за 145 лева

———————–

-Здравейте, г-н Станчев! Споделихте в наш разговор впечатленията си от курса за подновяване на лиценз в София, бихте ли ни разказал малко повече и за нашите читатели? Сигурни сме, че ще им бъде интересно.

– Да. Преди седмица бях на курс за подновяване на “UEFA B” лиценз, който е задължителен и се провежда на всеки 3 години. Беше изключително полезно и интересно. Обменихме много мнения и опит с колегите. Лекторите бяха изследвали много внимателно последните сезони в Шампионска лига, първенствата от топ 5 на Европа, както и останалите първенства на по-малките Европейски страни и най-вече големите световни и континентални форуми. Тенденциите, които се очертават като най-актуални, са, че треньорите в световен мащаб стават все по-млади, а футболистите все по-бързи и все по-високи, като всичко това се доказваше с примери. Намалява значително и средната възраст на отборите на клубно и национално ниво. Това показва колко надарен физически трябва да бъдеш, за да имаш шанс да се докоснеш до големия футбол. Затова и наблегнаха на следната фраза на големия сър Алекс Фъргюсън, който казва: “Младите треньори вярват, че от всеки футболист могат да направят Топ играч… Опитните треньори знаят, че това е невъзможно и правят СЕЛЕКЦИЯ.” Другия пример е, че клубовете “купуват” своите титли, като действащите шампиони на страните от Топ 5 първенствата са и най-скъпите като състави отбори (Ман Сити, Байерн Мюнхен, Барселона, Ювентус, ПСЖ).

– Смятате ли, че в България не се дава достатъчно шанс на младите играчи да пробият в мъжкия футбол и от това страда и нашият национален тим?

– Донякъде клубовете в България нямат търпението да налагат млади футболисти в съставите си, особено отборите от най-високото ниво на професионалния ни футбол. Разбираемо е грандовете ни, които имат цели на европейската сцена и шампионски амбиции, да търсят класни попълнения от чужбина, но в съставите, борещи се за оцеляване, да има толкова много чужденци за мен е безсмислено и необяснимо. Изследване показва, че за да се наложи един футболист и да се утвърди като титуляр са му нужни между 2 и 3 години от дебюта му в професионалния футбол до утвърждаването му като основен футболист. Примери за това са дори имена като Нойер, Меси и много други, които дебютират на 17 годишна възраст, но започват да играят ключова роля за отборите си едва на 19-20 години. А тук нещата са – или е готов напълно или изобщо не е готов. Затова и националният ни отбор доста куца със сигурност. Да се надяваме, че това ще се промени в бъдеще и ще видим една по-добра България, тъй като сега сме може би на нулата и няма накъде по-надолу да отидем.

– Какво трябва да притежава един млад футболист, за да успее да пробие в мъжкия футбол?

– Формулата на успеха е кристално ясна. На първо място младият футболист трябва да има вродени (генетично) качества. На второ място той трябва да има таланта да усвоята нови умения и знания. И на трето място, без което другите две губят значение, е Характер! Целта на нас треньорите е да открием точно тези играчи с такива заложби и да им помагаме и напътсваме по пътя към професионалния футбол.

– Как мислите, че можем да вдигнем нивото в детско-юношеския футбол в България?

– Моето мнение е, че една единна методика, каквато е идеята на БФС и БТШФ (Българска треньорска школа по футол) наистина би подобрила ситуацията в детско-юношеския ни футбол. Това ще накара всички да гледаме в една и съща посока. Българинът не обича да се учи и да му се дава акъл, но след като имаме за пример толкова много разработени вече методики от успели държави, не е толкова трудно да взаимстваме някои неща от тях и да ги приложим тук, разбира се спрямо обстоятелствата и условията, които имаме. Тук обаче много важен ще е контролът и спазването на всички изисквания. Голяма промяна, за която много се говори и се надявам скоро да се случи, е въвеждането на изисквания към професионалните клубове за условията, базите и въобще екипа, с който се работи в тези школи. Ще бъде задължително да разполагаш с “N” на брой терени, с главен методист на школата, треньор на вратари, кондиционен треньор, пом. треньори, психолог и т.н. За съжаление в момента в България такова нещо може да се открие в 1-2 отбора от Първа Лига, което е наистина жалко. За пример ни дадоха треньора на U 19 на Борусия Дортмунд, който наскоро е гостувал в София да изнася семинар. На тренировката човекът се появява с екип от 8 помощник-треньори, а той само наблюдава процеса и се намесва при необходимост. Друга важна промяна, за която много се говори, е поставянето на удовлетворяваща минимална заплата за българския треньор. Ако клубът иска, ще може да ти предложи и над нея, но не и сума по-ниска от заложената в правилника. За сравнение направиха съпоставка как един треньор на национална гарнитура U 15, U 17 и U19 в България получава 1500 лв., а в Унгария например заплатата на треньорите в тези гарнитури е 5000 евро. Представете си какво става по школите. Другия абсурден за мен момент е събирането на такси в професионалните клубове. По този начин професионалните клубове почти по нищо не се различават от частните такива. Българските отбори отделят за школите си около 4% от бюджетите си, а отборите в Европа по около 14-15 %. Сами можем да си направим сметката защо се отдалечаваме все повече и повече от тях.

– Опитмист ли сте за бъдещето на българския футбол?

– Разбира се, че съм опитмист! В последните няколко години се завърна желанието на българина да спортува. Появиха се много школи, а и децата започват да тренират от много ранна възраст, което със сигурност е голям плюс. Преди дни в медиите теньорът на националния отбор на България до 21 години Александър Димитров каза, че: “Нашите треньори са изключително добри за натиска и напрежението, на които са подложени. Българският треньор е силен на средно европейско ниво.” Аз смея да се съглася с него. Очакванията на хората са, че записват детето си на футбол, ти го взимаш и го превръщаш в Меси или Роналдо, а ако не се получава достатъчно бързо, засилваш тренировките и нещата няма как да не се случат. Да, ама не! Тук е същото както, когато запишеш детето си на уроци по математика, но това не означава, че той ще стане нобелов лауреат в тази област. Хората трябва да знаят, че децата тренират преди всичко, за да се изградят като хора, да свикнат на дисциплина (което става все по-трудно), да живеят по-здравословно, да разтоварват от останалите задължения и чак тогава идва момента да мечтаем за футболна кариера. В школа като нашата, тъй като не можем да си позволим селекция, сме ограничени от към избор и работим с каквито деца разполагаме. Целта ни е да извлечем най-доброто от всяко дете и ако можем да помогнем на по-талантливите и работливи деца да намерят начин за професионално развитие занапред. Явно ни се получава, тъй като доста от изявените деца от нашата школа вече поеха по своя път в професионални клубове и са водещи играчи там. Това е и отражение на работата ни с колегите в клуба.

– Каква е развносметката Ви за МФК Тича Варна за изминалата футболна 2019 година и как виждате бъдещето си през следващата?

– Мога с високо вдигната глава да кажа, че оценката за 2019 е повече от задоволителна. Не спираме да увеличаваме семейството на МФК Тича Варна както откъм деца, така и откъм треньори. Това значи, че нещата вървят в правилната посока. Превърнахме се във фактор в Североизточната зона и сме разпознаваемо име в национален мащаб. Получаваме непрекъснато покани за турнири, а по този начин можем да преценяваме кои са подходящи за вдигането на нивото на нашите състезатели и да се включваме в тях. Отговорността пред нас треньорите е голяма разбира се. Не е лесно да си организатор, треньор, психолог, администратор и какво ли още не в едно. Лятото получих предложение, което е може би мечта за всеки треньор на моята възраст, но след три безсънни нощи взех решението да отхвърля офертата, защото не мога да подведа всички тези деца и родители, с които през годините сме преминали през толкова и се превърнахме в едно голямо задружно семейство. На по-късен етап може би бих направил следващата крачка, но за момента това е моето място. Взех си една седмица почивка, тъй като сезонът беше доста изтощителен, а за цялата година имах 10 почивни дни покрай операцията на менискус, която претърпях през лятото и наистина имах нужда малко да се откъсна от всики задължения, но сега отново съм готов и мотивиран за предстоящата година. Надявам се, че ни очакват много хубави моменти. А на всички читатели пожелавам да са здрави и весело прекарване на Коледните и Новогодишни празници!