От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев
Да бяха една и две реферските историйки… Да бяха от вчера и днес… От време оно те веселят и натъжават цар Футбол.
Футболисти и зрители, отегчени и грохнали, все по-често подвиквали нервно на съдията: „Абе няма ли край този мач?!” Срещата продължила два часа и половина, защото варненският рефер Зограф Зографов отмервал с хронометъра си само чистото време! Гафът с най-дългия мач не само на наш терен вероятно би влязъл в Книгата на Гинес, но през 30-те години на миналия век такова четиво още не е имало. А е имало и други кандидати за „Гинес” – като номера със скрития съдия.
През 1926 г. Славия посреща за финален мач варненския Владислав на стадион „Юнак”. Първият мач завършва 1:1, вторият трябва да бъде на следващия ден. „Но съдията го няма, домакините бяха го скрили в Панчарево – разказа ми преди много години голмайсторът на шампиона Владислав Кръстьо Петров. – Бяха довели друг рефер, а по правилник трябваше и ние да се съгласим, но ние държахме на предишния. Предложихме да се тегли жребий, но славистите не се съгласиха и се ние върнахме във Варна. Федерацията провъзгласи Славия за шампион, а нас ни изключиха за една година. В Бургас се проведе национална конференция и се насрочи нов финал – през пролетта на 1927 г. във Варна. Но Славия не се яви и съдията обяви служебна победа. Спортният съд задължи федерацията да ни заплати разходите по този мач и да ни предаде шампионската купа. И купата дойде във Варна!”
Реферът Димо Момиров респектираше на терена не само с габаритите си, варненецът не се церемонеше с асовете, с хъс влизаше в емоционално-словесни оплювки с тях. Това понякога го подвеждаше, затова и го питам за най-големия му гаф в дългата и авторитетна кариера в служба на Темида. „Беше в Пловдив на мача Спартак – Левски – не се замисля моят съгражданин. – От УЕФА тъкмо бяха ни изпратили новите униформи. Джобчетата им бяха много малки, а аз слагах картоните в различни джобове. Този път бях сложил и двата в левия. При едно нарушение на Гошо Гинчев трябваше да вдигна жълтия, по навик го взех от левия джоб, но съм извадил… червения! Вдигнах го и онемях. Докато се извинявах на Гошо, той вече беше ме напсувал и аз му показах отново червения!”
Бившият международен рефер и шеф на съдиите ни през 2009 г. е от приказливите събеседници, а и се знаем от много години, сещам се, че от първото ми отиване на световни финали Испания `82 като телевизионен коментатор донесох на Димо и Славчо Славов оригинални жълти картони с емблемата на ФИФА и им пожелах успешна кариера и по-рядко да ги ползват. И те я направиха, макар че Димо загуби подаръка ми някъде в Румъния…
Че бе зъбат рефер, свидетелства конфликтът му с Наско Сираков още в първото му дерби Левски – ЦСКА. „Наско е личност, той не обича да губи и това силно съм го усещал на терена – твърди бившият съдия. – Преди мача с „армейците” беше много изнервен, защото не беше в най-добрата си форма и започна да ме апострофира още от първата минута. В един момент ми каза: „Теб те е страх да ме изгониш!” Отговорих му, че в такъв дъжд няма да го изпратя в съблекалнята да си почива и да останем аз и дъждът, че играе много слабо и ще го оставя на терена да стане за резил.”
Случаят има и второ полувреме и то е в новогодишната нощ в грандхотел „Варна”. „На масата ни пристигна бутилка вино, сервитьорът каза, че е от съседната зала – продължава Димо Момиров. – Там празнуваха семействата на Наско Сираков, Боби Михайлов и Лъчо Танев. Присъединихме се към тях и заедно посрещнахме новата година.”
Пейзажът от заяждания с реферите няма да е така ефектен и колоритен без вулкана от думи и емоции Вили Вуцов. Като футболист на мимолетно участвалия в „Б” група аксаковски тим Автотрейд Вили срещна в турнира за Купата на България също така издъхналия отдавна Порт Бургас. Случката е в дербито с двамата покойници.
Софиянецът Вили разказва: „По едно време се наведох да си вържа обувката и гледам в тревата картони, тефтерче и химикалка. Прибрах аз всичко в гащите си, помощникът обаче видя и сигнализира на главния. Топката излезе в корнер, оня идва при мен, иска си такъмите. Казвам: „Какви картони бе, човек!” и хуквам в обратната посока на топката, където я няма. Съдията – след мен и вика: „Дай си ми картоните!” Отговарям му: „Гледай си мача!” И да иска, не може да ме изгони – няма картони. Топката излезе в тъч, той отсече: „Няма да играете!” Вдигам аз ръце и му казвам: „Бъркай в гащите ми!” Картоните обаче паднали в чорапогащника, единият се залепил на дупето ми. Събрахме ги, взе ги и мачът продължи. Реферът беше едно младо момче от Велико Търново.”
Футболната Темида може да напише томове с шарени случки в нейното вековно битие! Старанието й в тази посока е забележимо и днес.
Очаквайте в неделя (15.07): Футболен миш-маш, гавра спасява „армейците” от „Б” група
