От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев
Този лозунг грейва дружески на стадиона в Добрич (тогава Толбухин) преди мача „Добруджа” – ЦСКА. Само победа спасява домакините от раздяла с тъй скъпата им и в буквален смисъл елитна група. Десният защитник на „армейците” в този мач – варненецът Иван Василев, добавя важни подробности. „Преди да отпътуваме с военния самолет за Добрич, ни строиха на стадион „Народна армия” за среща с министър Добри Джуров – рапортува старши лейтенант Иван Василев. – Човекът много внимателно ни разказа, че кариерата му като млад офицер е започнала от Сливен и молбата му беше да победим в Добрич, защото при наша загуба изпада „Сливен”, където имаше „армейско” лоби от треньори и играчи. А в „Добруджа”играеше братът на Димитър Пенев – Младен. В нашата защита бяхме с Борето Гаганелов, Димитър Пенев, Христо Маринчев, на вратата – Стоян Йорданов. Не можахме да изпълним заповедта на министър Джуров, паднахме 1:2. На стадиона имаше огромен лозунг: „Житото от нас, точките от вас.” И парите бяха от тях… Но върнахме парите на „Сливен”, който ни стимулира за победа в Добрич.”
Случката е почти сантиментална и не е единствената в кариерата на екснационала Иван Василев. Варненецът дари с точка и „кръвния враг” „Спартак”, като пред препълнени трибуни на покойния вече стадион „Юрий Гагарин” улови една висока топка и я сложи на бялата точка. Дербито завърши 1:1, а екснационалът в свой стил обясни, че е изпълнил „партийно поръчение” в името на доброто на варненския футбол. Има още едно варненско дерби, когато защитата на „моряците” направи шпалир и пазеше голмайстора на „соколите” Христо Николов-Чоко да не се спъне при „пробива” си за 2:2. За съжаление точката не спаси „соколите” и те отлетяха към „Б” група…
Ако останете още три минути в компанията на Иван Василев, ще научите за уникален случай може би не само за футбола от нос Емине до Калотина. И който може да бъде измислен само от бившия „моряк” и офицер от БНА, вече като треньор на родния „Черно море”. Чуйте:
„В треньорските ми години има един случай колкото комичен, толкова и професионално поучителен. Отборът ни трябваше на всяка цена да спечели мача в Плевен със „Спартак”, за да се върне в „А” група. Отиваме ние с една военна „Лада” на секретна среща в Плевен. Двете ръководства се срещнахме на един таван, домакините имаха симпатии към нас, но имаха и теоретични шансове да влязат в елитната група. В един момент кореспондентът на в. „Спорт” – Светослав Обретенов, много интелигентен и съобразителен мъж, каза: „Този мач не трябва да се играе!” И ми поставиха задача да мисля как да стане тази работа. Върнахме се във Варна, а адмирал Васил Янакиев, който беше командващ на ВМС, като разбра, че сме ходили в Плевен да уговаряме мача, ни накара да платим бензина. Както и да е… Аз като старши треньор трябваше да измисля как да отложим мача за друг ден, когато много неща ще са ясни и за нас, и за „Спартак”, и за „Етър”. Помолих адмирала да прати отбора с кораб на военните тържества в Севастопол, той ми вика да не го занимавам с такива мошенически работи. След като ме отряза, качих отбора на автобуса и тръгнахме за Плевен. Имахме добри футболисти, вратар беше Георги Велинов-Джони, защитници – Тодор Марев и Иван Иванов, от ЦСКА беше дошъл Димитър Марашлиев… Ако не биехме, на другия ден нямаше да бъда треньор. Нямахме и пари да им дадем на плевенчани… Тогава взех от лекаря на отбора всички разхлабителни хапчета, които носеше. Той отказа да ги даде на играчите, но аз като минах на вечерна проверка, дадох по две на човек. Казах на момчетата, че са за спокоен сън и тонизиране преди срещата. Само Марашлиев, стара лисица, отказа, бил в добра форма и нямал нужда от стимулиране… Сутринта уж правя разходка край хотела, целият отбор на прозорците, крещят, че умират! Качвам се при тях, не е за приказване – не могат да се вредят за тоалетните!
Веднага извикахме лекар от санепидстанцията, издаде медицинско, че тези хора не са в състояние да вървят по земята. Обадих се на председателя на БФС Димитър Николов. „Щом си имате документ, няма да играете” – разпореди той. Срещата беше отложена за след 10 дни. През това време „Спартак” загуби шансовете си в Исперих, взехме си ние победата в Плевен от воле и така се върнахме в „А” група.”
И съгражданите от „Спартак” през 1973 г. организират срамно театро в „Овча купел”. „Соколите” берат душа и искат от „Славия” да им помогне – и 1 точка върши работа. Но това до голяма степен зависи и от съдията. Реферът от Пловдив Деян Начев разказва: „Минути преди двубоя в съдийската стая влезе Боян Божилов (б.а. – тогава шеф на Спортно-техническата комисия на БФС и полковник от Строителни войски, към които бе „Славия”), беше се накичил с пагоните, гледаше строго и надменно. Каза: „Др. Начев, аз съм оправил мача, гледай да не го развалиш!” Стреснах се от наглия му тон и казах да напусне стаята. Той повтори: „Свири, както знаеш, но имай предвид, че срещата трябва да завърши наравно!”
И публиката разбира, че мачът е уговорен. Деян Начев продължава: „На полувремето извиках капитаните, предупредих ги, че ще прекратя двубоя и после всички играчи ще си имат проблеми.” Тази „битка” завършва 0:0. Но БФС се доверява на доклада на съдията Деян Начев и анулира мача с формулировката „неспортсменска игра на отборите” и те не получават уговорената точка.
Ами циркът „Черно море” – „Черноморец”? Варненци отиваха на бараж, но искаха да избегнат среща със „Славия”, защото на цяла България бе ясно, че столичният тим ще бъде спасен. На бургазлии им е все тая и домакините водеха с 3:0 двадесетина минути преди края. Но по уредбата на стадион „Юрий Гагарин” съобщиха развоя и на другите важни срещи и пъзелът така се подреди, че победата хвърля „моряците” срещу „Славия”! И се появи един небивал „подем” в играта на гостите и тотална „безпомощност” на варненци. Бургазлии вкараха 3 гола, домакините сами вадеха топката от мрежата си и тичаха да я поставят в центъра за начален удар! И в 90-ата минута – 3:4! Така „Черно море” натресе „Шумен” на „Славия” и хвана влака за Петрич, където „Беласица” се оказа спасителният пояс.
Очаквайте на 26.07: Кон за гол
