Георги Китанов: На терена трябва да поемаш рискове, за да постигаш успехи

128
Георги Китанов

Георги Китанов е един от най-талантливите млади вратари на България. Започва да тренира 9-годишен в школата на Черно море. Бил е на проби в отборите на ПСВ „Айндховен“ и „Гент“. През 2016 г. преминава в отбора на ЦСКА, откъдето тази есен беше преотстъпен отново на „Черно море“ до края на годината. Играл е за България в отборите до 17, до 19, до 21 години и в мъжкия състав. Китанов е поредният гост в рубриката “На спортна вълна…” на журналистката Полина Петрова от Агенция “Черно море”.

– Георги, как се чувстваш след завръщането си в родния „Черно море“?

– Отлично! Все пак съм започнал в този клуб, позната ми е обстановката, близко съм и до семейството си и това ме прави щастлив.

– По-различна ли е сега ситуацията в отбора в сравнение с предишния ти престой на „Тича“?

– Не бих казал… Разбира се, сега треньорите са различни, нормално е да имат свои изисквания и свое виждане за играта.

– Наскоро стана ясен и следващият ви съперник в турнира за Купата на България. Преодолим ли е според теб „Ботев“ (Пловдив)

– Не е лесен, но определено е преодолим съперник. Ще стане хубав мач между два равностойни отбора и по-добрият ще победи.

– Какви цели си поставяте в шампионата?

– Доколкото знам, целта, която е била поставена преди да започне първенството, е влизане в шестицата и се опитваме да я постигнем.

– Дебютираш в мъжкия футбол 17-годишен. Това ли е оптималната възраст според теб за преход?

– Не знам, мисля си, че е индивидуално. По-трудна за преминаване е физическата бариера, но ако си достатъчно развит и подготвен тактически, мисля, че не е проблем и по-рано да започнеш да играеш в първия отбор.

– Само физическа ли е бариерата, или има и психологически елемент?

– За футбола като цяло е важно да си устойчив психически, комплексни са нещата. Зависи дали е готов играчът да изпълнява изискванията, които му се поставят в мъжкия състав. В юношеския футбол имаш по-голяма свобода, докато в мъжкия футбол има точни и ясни указания какво да се прави на терена.

– Ти защо се посвети на футбола, как се запали и някога съжалявал ли си за това решение?

– Не, никога не съм съжалявал. Не си спомням точно как се запалих. В интерес на истината до 7-8- годишна възраст дори не харесвах футбола, тъй като ходех да играя с по-големите, а те винаги ме слагаха на вратата и това изобщо не ми допадаше, но от деветгодишна възраст нататък реших, че искам да съм вратар и така започна всичко.

– Защо избра школата на „Черно море“?

– Тя е най-развитата във Варна. Едно момче от моя квартал тренираше в „Черно море“. Веднъж, когато ритахме в училище, ми каза, че имали нужда от вратари в школата. Отидох и се записах. Започнах при Венци Маринов.

– Кое е най-важното, което си научил от треньорите си през годините?

– Работил съм с Жоро Костов, той постави добра техническа основа на играта ми. След това ме пое Краси Колев, от когото също съм научил много неща. Той ме е изградил основно като вратар, за което съм му много благодарен. И с двамата поддържам и до ден днешен връзка и съм им признателен за всичко, което са направили за моето развитие.

– Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един вратар. Отстрани изглежда, че определяща е стабилната психика, но само това достатъчно ли е?

– В действителност това е основното. Колкото и да си подготвен физически, тактически и технически, ако нямаш стабилна психика и се притесняваш по време на мач, не се получава. Другото важно нещо е никога да не губиш концентрация, което, да си призная, ми се случва на моменти заради липсата на игрова практика, но мисля, че ще го преодолея.

– Как се сформира добрият колектив в един отбор?

– Колективът е едно от най-важните неща за успехите във футбола, тъй като все пак е отборен спорт и нищо не зависи само от един човек, както е в индивидуалните. А добрият колектив се изгражда с комуникация, с прекарване на повече време заедно и извън тренировките и мачовете. Нужно е време, за да се опознаят хората в отбора.

– Как преодоляваш негативните моменти по време на мач?

– Ако направиш грешка по време на мач, след това не трябва да мислиш за нея, а да продължиш да си фокусиран върху играта, тъй като опасните ситуации идват една след друга.

– Ти си бил част от националния отбор за всички възрастови групи. Какво означава за теб да защитаваш цветовете на България?

– Това е нещо прекрасно. Спомням си първия път, в който излязох за официален мач на националния отбор. Когато чуеш химна на терена, чувството е уникално. Това е чест и смятам, че така трябва да е за всеки един спортист. Когато се състезаваш за родината си, трябва да изпитваш удовлетворение и гордост.

– Освен за „Черно море“ другият клуб, за който си се състезавал до момента, е ЦСКА. Това е един от водещите клубове у нас, който има много фенове в цялата страна. Разкажи за престоя си там, как те прие публиката?

– Аз съм под наем в момента в „Черно море“ до края на годината и все още няма яснота дали след това ще се върна в ЦСКА, но и там се чувствах много добре. Създадох приятелства в отбора, публиката ме прие добре, не съм имал проблеми с никого.

– Като юноша си бил на проби в ПСВ „Айндховен“ и „Гент“. Мечтаеш ли за трансфер зад граница?

– Да, това ми е целта – да отида да играя в чужбина. Няма какво да се заблуждаваме, там хората работят на по-високо ниво от нас. Имат ясно изградена структура, като се започне от базите и начина на игра при юношите – започват да ги подготвят тактически от много ранна възраст. У нас не е така и може би затова някои не успяват да направят успешния преход към мъжкия футбол, за който говорихме по-рано.

– Доколко важна за един футболист е подкрепата на публиката по време на мач?

– Изключително важна е. Както се казва, публиката на моменти е 12-ият играч, тъй като вдъхва увереност, в трудните мигове помага на отбора да се вдигне.

– Допада ли ти настоящият формат на Първа лига?

– Има ръководни фактори, които разбират повече, но според мен е неприятно отбор, който за целия шампионат е спечелил 3 или 5 точки, да се спаси за сметка на друг, който се е представил по-добре в първенството.

– Същият е казусът и с третия, който може да бъде изместен от седмия за възможността да играе за Лига Европа…

– Така е, но се дава шанс на този, който е спечелил втората осмица, това е стимул за отборите в долната половина на таблицата да продължават да се борят до края на шампионата.

– Кои са твоите кумири във футбола?

– В момента – Мануел Нойер, за мен той е най-добрият вратар в света. Харесвам неговата философия – агресивна и атакуваща нападателя, неговата цел е да не оставя противниковия футболист да стигне пръв до топката и да стреля към вратата. Аз също се опитвам да прилагам този стил на игра.

– Това е малко рискова тактика…

– Да, рискова е, няма спор, тъй като доста често излизам извън наказателното поле и не е изключено да бъда прехвърлен, но на терена трябва да поемаш рискове, за да имаш успех.

– Чувстваш ли се уверен в играта си с крака, с която е свързано това излизане извън наказателното поле?

– Напоследък я подобрих значително. Когато бях на 17-18 години, имах доста проблеми с това, но работих много върху този аспект на играта си и се чувствам уверен.

– Кои са другите елементи, които искаш да подобриш?

– О, всеки елемент се опитвам да подобря. Не смятам, че нивото ми е перфектно, а дори да е така, трябва да се работи непрекъснато, за да се поддържа и развива.

– Като дете, когато не си гледал толкова професионално на футбола, кои бяха футболистите, на които си се възхищавал?

– Тогава играта на Роналдиньо беше доста атрактивна и с голяма наслада го гледах, също и Роналдо – Феномена. Това наистина бяха двама футболисти, които изпъкваха сред останалите.

– Кои са отборите, които подкрепяш?

– Фен съм на „Милан“. Това от дете ми е любимият отбор и го подкрепям до ден днешен.

– Какво ти даде и какво ти отне решението да се посветиш на футбола?

– Спортът учи на много неща. Имам племенници и ги насърчавам да спортуват, тъй като спортът те изгражда като човек и те учи на дисциплина, формира и други хубави качества. А какво ми е отнел – не смятам, че ми липсва нещо кой знае какво. Футболът за мен е удоволствие, не го приемам като лишение, не смятам, че ми отнема нещо.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време, приятелите ти от спортните среди ли са?

– Имам различни приятели – и от спортните среди, и извън тях. Откакто се прибрах във Варна, се опитвам да прекарвам повече време с племенниците си, в София това ми липсваше, тъй като се прибирах рядко. Напоследък се завърнах към едно мое старо хоби – ходя да играя тенис на маса, това е много хубав спорт, според мен. В свободното си време също обичам да ходя на кино.

– Кои са най-скъпите лично за теб победи, които си постигнал до момента, и трудните периоди, свързани с футбола, през които си преминал?

– Трудните периоди в спорта обикновено са свързани с контузии. Когато бях със счупен крак, ми беше доста тежко. Благодарен съм на семейството и на приятелите ми, че бяха до мен и ми помогнаха да се справя. Неприятно е също, когато сбъркаш по време на мач. Вратарският пост е такъв, че може, ако сбъркаш, отборът да загуби заради теб и след това се чувстваш виновен. Трябва да намериш сили в такива моменти да вдигнеш глава и да се изправиш отново. А хубавите мигове – незабравимо остава спечелването на Купата от „Черно море“, въпреки че не играех тогава още, изключително много се зарадвах. След това спечелването на Суперкупата – в този мач вече играх и го приемам като един от най-големите си успехи до момента. Други победи, които са ме направили много щастлив, са двата мача с ЦСКА, в които се наложихме над „Левски“ с по 3:0, бяхме много категорични.

– Способен ли е „Черно море“ отново да спечели Купата според теб?

– Мисля, че да. Имаме доста добър отбор и смятам, че е напълно възможно да спечелим отново.

– Доколко важно е според теб един клуб да развива детско-юношеската си школа и да разчита на собствени кадри в първия отбор?

– Според мен в България трябва да се наблегне на развитието на школите и на налагането на български футболисти, защото от това зависи и нивото на националния ни отбор. Трябва да започнем да изграждаме добри терени и да се тренира правилно, като се спуска стилът на игра на първия отбор и по юношеските гарнитури, за да са подготвени отрано младите таланти, не само физически, но и тактически. Това е големият проблем на прехода между детско-юношеския и мъжкия футбол, за което ме попитахте по-рано, че момчетата се сблъскват с различни изисквания, каквито преди това не е имало към тях. Ако са свикнали отрано с тези изисквания, те ще влизат в първия отбор почти готови, ще им остава само малко да наваксат физически.

– Как ще коментираш това, че в последните години се набляга повече на чужденци в българските отбори. Това не демотивира ли младите играчи?

– Така е. И това не е само мое мнение, разговарял съм и с други футболисти на моята възраст и по-млади от мен. Питат се защо не им се дава шанс и това демотивира някои, които са с по-лабилна психика.

– За какво мечтаеш оттук нататък?

– Мечтая си да изградим хубаво семейство с моята приятелка, с която сме заедно от 4 години. А във футбола – надявам се кариерата ми отново да тръгне нагоре, тъй като в момента е в застой, не играя редовно и това ме прави нещастен. Опитвам се да работя всеки ден над себе си. Надявам се скоро да си върна формата, аз и в момента се чувствам добре подготвен, просто ми липсват повече игрови минути. За това мечтая… И най вече за здраве – за мен и за всички близки…