Георги Илиев вече е легенда

208
Георги Илиев

През последните години българският футбол и в частност вътрешният шампионат страдат от остра липса на ярки фигури. Личности, които да предвизвикват интерес с качествата си на и извън терена, които да показват клубна привързаност, ако щете дори да са идоли и пример за подражание на подрастващите. Малцина са играчите в Първа лига, за които с две ръце можем да гарантираме, че са надарени с футболна класа и майсторство, а на един от тези въпросни футболисти се радват феновете на „Тича“. Той вече близо две десетилетия е част от професионалния футбол и навярно тече последния му сезон в кариерата. Поне така загатна вече на няколко пъти. На 37 години обаче показва такъв хъс и желание за игра, та чак те хваща яд, че смята в края на кампанията да свали за последно бутонките от краката си. Любовта му към футбола е присъща на невръстен юноша, а качествата му е излишно да се коментират. Те са доказана марка. Георги Илиев, капитанът и лидер на Черно море, сърцето и душата на отбора, вече се нареди в компанията на най-големите фигури, отдали живота си на клуба. Той вече е легенда на моряците.

Двубоя с Дунав през изминалия уикенд бе повече от паметен за халфа. Илиев записа мач №300 за варненци в елитната ни дивизия, а с подобно постижение могат да се похвалят едва още трима в историята на варненци, най-големите клубни легенди – Тодор Марев, Стефан Богомилов и Димитър Боснов. Безпристрастната статистика нарежда бившия национал рамо до рамо с тях. Но и ако изоставим цифрите ще намерим безчет причини, заради които можем да посочим Илиев сред най-големите.

Той е юноша на Черно море. От дете има една мечта – да стане футболист на моряците. Истински привърженик на отбора, като това проличава във всеки един от 328-те изиграни официални мача за клуба, в които оставя сърцето си на терена. Естествено, като всеки футболист е имал и лоши дни. Винаги обаче е давал всичко от себе си, изцеждайки и последните си сили, преди да напусне терена и да поеме към съблекалнята. Никога не се е скатавал дори за миг и това би го потвърдил всеки един привърженик на Черно море. Притежава уникално сърце, което тупти в ритъма на клуба от 2000 г. насам, макар и с две прекъсвания.

В момента Георги Илиев кара 13-ия си сезон при моряците, като неговото присъствие на терена съвпада с най-силния период на Черно море в клубната история след обединението на Тича и Владислав през 1945 г. Беше в основата на паметното дебютно участие на варненския клуб в евротурнирите (без да броим Интертото) през есента на 2008 г., в което отбора беше на прага на сензационно влизане в групите на Купата на УЕФА. Реализира гол в мач, останал завинаги в клубната история – 2:2 като гост срещу елитния немски Щутгарт. С негова помощ тимът стигна до бронзовите медали през сезон 2008/09, което не се беше случвало повече от половин век.

А какво да кажем за Георги Илиев извън терена – безупречен пример за подражание и професионализъм. Нито веднъж в своята кариера не се е замесвал в скандали и изцепки. Колкото и да гори в играта, да се раздава и да се бори за победата, никога не си е позволявал да нагруби противник или да му накърни достойнството. Винаги към всички се е отнасял с нужното уважение.

Но да се върнем отново на мача с Дунав през уикенда, в който се случи още едно значимо нещо, преплетено с фигурата на Георги Илиев. С двете си попадения срещу русенци капитанът на Черно море излезе еднолично на второ място във вечната клубна ранглиста на голмайсторите на отбора в елитното първенство. Той вече има 65 гола, като изпревари с два Никола Димитров, носил екипа на Черно море в периода 1958-1970. Освен това не бива да забравяме, че все пак Илиев е полузащитник и никога задача №1 на терена не му е била да бележи. Останалите в топ 6 по този показател са все централни нападатели – недостижимият Стефан Богомилов (162 гола), споменатият Никола Димитров (63), Рафи Рафиев (62), Здравко Митев (61), Дамян Георгиев (56). За това съвсем спокойно можем да обявим Георги Илиев за най-резултатния халф, играл някога в Черно море.

В своята кариера той има редица паметни попадения. Още във втория си официален мач през есента на 2000 г., когато моряците са новак в елита, бележи за изненадващ успех с 3:2 над силния състав на Литекс. През пролетта на 2003 г. вкарва победния гол за победа с 2:1 над ЦСКА на „Българска армия“. В сезон, в който армейците са безапелационно шампиони. До момента това остава последния триумф на Черно море над ЦСКА като гост. През есента на 2013 г. пък е точен за победа с 2:1 над Левски на „Тича“. Общо взето Жоро Илиев е наказвал всички големи отбори у нас с екипа на моряците. За първенство се е разписвал четири пъти срещу Левски, три пъти срещу Литекс, два пъти срещу ЦСКА и веднъж срещу Лудогорец.

Така стигаме и до най-голямата болка на Георги Илиев в професионалната кариера. Не успя да изпълни втората си голяма мечта след тази да играе за Черно море, а именно – да вдигне трофей с моряците. За негов малшанс триумфите за Купата и Суперкупата на България през 2015 г. съвпаднаха с престоя му в Китай. Това обаче по никакъв начин не прави 37-годишният играч по-малко значим за историята на клуба. А и знае ли човек какво му е подготвила съдбата. Той още е на терена, а Черно море още е в играта за купата, където днес посреща Левски.

Йордан Фотев, „Тема Спорт“