Варненският футболен статистик Иван Карабаджаков навършва 75 години днес. През по-голямата част от тях роденият на 14 април 1949 г. варненец е тясно свързан с цифрите, които са неговото хоби.
По най-популярния спорт го запалва неговият баща, който го води още от дете по стадионите. Първият мач, който посещава, е на несъществуващия вече Колодрум. Бил е и на откриването на „Юрий Гагарин“ през 1957 г. с мача между „Б“ отборите на България и Унгария (2:2). Докосва се до футболната игра още като ученик в „Ангеларий“, където е селекционер на отбора от първи до четвърти клас. По-късно е в училище „Априлов“ и използва всяка минута да играе с връстниците си, сред които е и друг именит варненски статистик – Ники Райков. От тогава са първите опити на двамата да архивират цифри. Естествено, първите данни, които си водят, са за резултатите и голмайсторите от училищните мачове. Играят и на свои игри – например си поставят за цел да направят „идеален отбор“ на Пловдив, но от футболисти, които не са от града , или национален отбор на България, в който малките имена на играчите да са например Иван. В градските ученически първенства с отбора на „Априлов“ е излизал и срещу легендите на варненския футбол Божил Колев и покойния вече Пламен Христов, които също са родени през 1949 г. По-късно продължава да рита и в отбора на поделението си в казармата – Ракета (Равнец), в долните нива на българския футбол.
От 1980 г. Карабаджаков започва сериозно и целенасочено да си води статистика за всеки факт, свързан с футболните мачове. Описва всичко – световни първенства, европейски шампионати, клубни турнири, българско първенство, варненски отбори. Естествено, тогава компютри липсват и Карабаджаков си записва прилежно всички детайли от срещите на карирани листи.
Печели и много конкурси на тема футбол. При първото си участие в Радио „Варна“ като победител гостува в популярното тогава предаване „Стадион“ на отишлия си от този свят Стефан Янев, когото Карабаджаков безрезервно уважава и двамата бяха близки приятели до последно.
След промените, през 1991 г. Карата, както го наричат всички приятели, заедно с главния редактор Янев и другите двама именити варненски статистици – Ники Райков и Димчо Димитров (първият българин член на Световната федерация по футболна история и статистика), участва в първия варненски спортен вестник „Запалянко“. Там са и Никола Галов, Димитър Димков, Сашо Диков, Красимир Кушев и други. В изданието с помощта на подробни статистически данни за мачове е разчупен стереотипът на дотогавашното отразяване.
В следващите над 15 години Карабаджаков се изявява като сътрудник на голям брой медии – варненските вестници „Позвънете Новини“, „Черноморие“, „Варна Експрес“, „Черно море“, националните такива „Меридиан Мач“, „Футбол“, „Старт“, „Народен спорт“, „7 дни спорт“ и „Гол“, радиата „Варна“, „Канал Ком“, „Атлантик“, „Дарик“ и „Галатея“. Пет години е основен коментатор на спортното предаване на телевизиите „Мустанг“ и „Ариел“, а след 2000 г. е кореспондент и на БТВ. Години наред е бил и гласът от радиоуредбата на стадион „Спартак“.
От 2007 г. се „мести“ в книгоиздаването. Съавтор е на пет книги заедно със Стефан Янев, Димчо Димитров и Ники Райков. Първата – „Футболна Варна“ (издадена 2007 г.), печели конкурса за спортна книга на годината, организиран от Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Националния клуб на спортния деятел. Останалите четири са „Футболните ни клубове срещу Европа“ (2010 г.), „Футболните национали и Европа“ (2012 г.), „120 години битки за футболна Варна“ (2014 г.) и „Шампионът Владислав и купите на „моряците“ (2016 г.). Редактор е на други три издания на Стефан Янев – „Футболни и други историйки“, „Футболно мелле“ и „Още футболни и други историйки“.
Той е щастлив, че благодарение на футбола е имал възможност да се запознае лично с именити играчи като Сашо Костов, Павел Панов, Добромир Жечев, Илия Кирчев, Живко Господинов, Стефан Богомилов, Начко Михайлов, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Божил Колев, Георги Попов, Тотко Дремсизов, Петко Петков, Цоньо Василев, Петър Жеков, Руси Гочев, Милен Бакърджиев, Иван Вуцов и много други.
В последните години той е все по-отдаден на своето семейство, като благодари на съпругата си Красимира, че го е търпяла през всички години, в които са заедно. Радва се изключително много на сина си Георги и снахата Михаела, които са го дарили с двама прекрасни внуци – Кристиян и Виктор.
Екипът на „Арена Варна“ пожелава на Карата страхотни моменти със семейството и приятелите, да е дълги години жив и здрав и да продължава да се рови в любимите си цифри!