Хитовите комедии “Женитба” и “Вражалец” на сцената на зала 1 във Фестивалния

54

БЪЛГАРАН – АРЕНА НА СМЕХА
Варна, Ул. “Братя Шкорпил” №33, www.bulgaran.bg

Театър „Мелпомена“ ще представи във Варна две хитови комедии през февруари. На 19.02.2020 г. ще се състои морската премиера на комедията „Женитба“ от Гогол. Ден по-късно – на 20.02.2020 г. ще гледаме отново „Вражалец“ от Ст.Л.Костов. Организатор на събитията е варненската Арена на смеха “Българан”.

Билетите са в продажба на касите на Фестивален и конгресен център и театър „Българан“.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТАНОВКИТЕ

„ЖЕНИТБА“ – Комедия от Н. В. Гогол
Спектакъл: Лилия Абаджиева
Сценография и костюми: Васил Абаджиев
Актьори: Любомир Нейков, Станимир Гъмов, Румен Угрински, Роберт Янакиев, Моню Монев, Васил Витанов, Снежана Макавеева, Албена Павлова, Жанина Стоилова и Невена Бозукова.
Продукция на: ДКТ “ Константин Величков“- Пазарджик
Разпространител: Театър Мелпомена

“Женитба” е създадена през 1842 година и определена от Гогол като “съвсем невероятно събитие в две действия”. Въпреки че е писана преди близо 200 години, ни дава да разберем, че възможността за изкушение се корени в самата човешка природа – такава, каквато е била винаги. И по-точно в нейната исконна двойственост, в посятата в нея сякаш вечна вражда между сетивността, тялото, интелекта, духа, между чувствата, емоциите, страстите и повелите на дълга, морала, съзнанието, разума.

Остроумието на Гогол и отношението му към несъзнаваното в “Женитба” за мен е естетическа сублимация на силата на изкушението като влечение, чувство, страст, в конфликт с моралния дълг, който спира да различава доброто от злото.

Човекът е загадка в света и може би най-великата загадка. Представата ми за театралното е свързана с изследването на живота на духа, с изследването на човека между реалното и въображаемото, между високото и низкото, между божественото и демоничното. Но представата ми за театралното е свързана с пристрастието ми към преувеличеното и ироничното. Гогол, според мен, като в някакво криво огледало ни дава да се видим, да се погледнем отстрани. Преувеличава до пароксизъм подвластността ни на вечните ни копнежи и желания. Именно като в някакво криво огледало ни показва как именно те – чувствата, емоциите, страстите, увличат човека във въртопа на живота; правят човека безсилен да се съпротивлява и го завличат към дъното или бездната, ако… Ако срещу тях не се изправи с достатъчно сила разумът, съзнанието за дълг, които единствени могат да опазят човека в границите на човешкото. В света на желанията невинни няма.”

Лилия Абаджиева

„ВРАЖАЛЕЦ“ – Комедия от Ст.Л.Костов
Режисьор: Георги Стоилов
С участието на: Любо Нейков, Станимир Гъмов, Петьо Петков – Шайбата, Албена Павлова, Деси Бакърджиева

Една сутрин в китно българско селце пристига вражалец, който предсказва на кмета, попа и двете най-видни девойки, че скоро при тях ще потече река от злато и някой, който е с тънък занаят ще им помогне да го окрият…

Като всички наивници, които я закъсват за пари, елитният квартет на селото се хваща здраво на въдицата и трескаво започва да търси фотографа Манчо, убедени, че той е човекът с тънък занаят и ще им помогне бързо да забогатеят. След като откриват калъпа за правене на фалшиви пари във фотото му, кметът, поп Стайко, Цвета и Босилка са повече от сигурни, че Манчо няма да откаже да ги вземе за сътрудници в неговата печеливша работа.

И наистина, когато му казват, че имат доказателства за престъпната му дейност, Манчо признава за правенето на фалшиви пари, но за съжаление не може да им помогне да забогатеят, защото няма вече хартия за печатане на банкноти. В желанието си на всяка цена да се облажат и те от дарбата на фотографа, кмета и попа правят акционерно дружество, с цел да съберат средства за хартията, която се купува от Виена. В това дружество се включват почти всички в селото, без да подозират, че Манчо е един изпечен мошеник, който ще ги докара не само до просешка тояга, но и до прага на отчаянието. И след като го изпращат по живо по здраво с един пълен дюшек пари, не минават и двайсетина дни, когато се получава писмо до Пеньо бармана, в което Манчо споделя на приятеля си, че „по-дружелюбен народ“ от този в селото не е виждал и всички до един стават за карикатури в някой литературен вестник!

След тази изповед на Вражалецът-Манчо зрителите сами решават весело ли е или тъжно нашето ежедневие и на героите от пиесата ли се смеят, или на самите себе си…