Славният и трагичен юбилей на „Юрий Гагарин“

589
Снимката е публикувана в книгата "Футболна Варна"

Днешният 23 юни е със знака на знаменит юбилей за Варна. Юбилей, който ще ни накара да се замислим за честта на хората, управлявали града ни в миналото и за безхаберието властващо сега. Юбилей, който ще потопи поколения варненци едновременно в сладки спомени и горчива тъга. Еднакво славен и трагичен, мил и болезнен.

На днешния ден преди 55 години отваря врати стадион „Юрий Гагарин“. Могъщ, красив, уникален. Истинско бижу за времето си. Пък макар и със сгрешено разположение в посока изток-запад, а не север-юг. Всъщност архитектите са били наясно с грешката още при проектирането. Допускат я нарочно поради една-единствена причина – гледката, която се разкрива от огромната трибуна. От нея се вижда целия Варненски залив, блясъкът на града. А това прави стадионът неповторим. Четири години съоръжението носи името „Градски стадион на Варна“, преди градът ни да бъде посетен от първия човек, излетял в космоса. На церемония през 1961 г. Юрий Гагарин засажда дръвче пред стадиона, който получава ново име.

Мач през 70-те години

Стадионът е построен по времето, когато кмет на Варна е адмирал Николай Бояджиев. Автор на проекта е арх. Христо Калков, който получава помощ от арх. Косьо Христов. „Помня, че Калков беше видял някакъв стадион в Баку край морето и до голяма степен го беше копирал. Построихме стадиона доста бързо – за около 3 години. Теренът трябваше да бъде с олимпийски размери – 105 х 80 метра“, споделя години по-късно арх. Христов в книгата „Футболна Варна“.

Първите, които имат привилегията да стъпят на Храма на футболна Варна и да играят пред 40 000 зрители са момчетата от юношеския тим на града ни, които приемат в мач от първенството Попово. На 23 юни 1957 г. в състава на домакините са двама играчи, които впоследствие ще станат легенди съответно на Черно море и Спартак – Стефан Янев и Христо Николов-Чоко. С дейно тяхно участие, Варна печели с 8:0. „Помня, че стадионът бе препълнен. Много от хората за първи път виждаха тревен терен. А за нас футболистите, удоволствието бе неописуемо. Топката по друг начин се търкаля, по друг начин се пързаля. Преди това на сгурията на Колодрума всяко падане бе рана. С този мач започна една приказка на тоя стадион“, спомни си Стефан Янев. След юношите на Варна и Попово на зеления килим излизат „Б“ отборите на България и Унгария, чиято селекция е една от най-силните в света през 50-те години. Боево реми 2:2 открива официално стадион „Юрий Гагарин“, който в следващите четири десетилетия ще приеме плеяда от звезди и респектиращи отбори. Ако тръгнем да изброяваме само чуждите клубове, гостували на „Гагарин“ ще са нужни много редове.

"Гагарин" в последните си години

През 70-те години стадионът се сдобива и с осветление. И то с какво – най-мощното в Европа! Достойно за славните битки, които са се водили на съоръжението. А както вече казахме, те не са една и две. Всеки привърженик на футбола във Варна има запазено място в сърцето си за поне един двубой, на който е присъствал на „Юрий Гагарин“. Независимо дали е фен на Черно море или на Спартак. В крайна сметка последният двубой от „А“ група, който се играе на съоръжението е именно варненското дерби. На 9 октомври 1993 г. соколите побеждават моряците с 2:1. След това в годините на див преход стадионът тотално е занемарен и използван за мачове от „В“ група на Порт‘93 и Феърплей, както и на няколко юношески селекции. Преди окончателно да бъде затворен през XXI век. По ирония на съдбата, „Юрий Гагарин“ бе сринат до основи точно 50 години след построяването му. За да изникне на негово място новият ултрамодерен стадион „Варна“. За него не си струва да говорим. А просто да припомним няколко изказвания.

12.09.2007 г.

Кирил Йорданов, кмет на Варна: „В очакване сме на сбъдването на новия съвременен спортен комплекс, който по своите характеристики и параметри ще бъде чест не само за нашия град, но и за нашата страна“.

12.09.2007 г.

Марин Митев, изп. директор на „Химимпорт“: „В не толкова далечното минало един наш поет е казал – ще строим завод на живота. С отговорност и достойнство заявявам, че тук ще строим европейски модерен завод на спорта“.

12.09.2007 г.

Борислав Гуцанов, председател на Общински съвет – Варна: „Никакво съмнение, че всичко ще бъде следено по възможно най-добрия, най-късия начин. За да няма абсолютно никакви отклонения от това, което сме се уточнили по предварителните споразумения“.

09.05.2008 г.

Николай Николаев, председател на съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“: „Строителството трябва да започне през есента (б.а. 2008 г.) и да завърши след 26 месеца“.

20.04.2011 г.

Николай Николаев, председател на съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“: „Не мога да се ангажирам в кой месец точно тръгват строителните дейности, но със сигурност ще е през 2011 г.“.

07.10.2011 г.

Марин Митев, изп. директор на „Химимпорт“: „До средата на 2012 г. ще е изградена бетонната конструкция на стадион „Варна“, а през 2013 г. съоръжението ще отвори врати“.

Съгласете се, край едва ли е нужно да пишем. А просто да попитаме  – кога? Кога отново Варна ще има стадион, с който да се гордее?

Ще види ли някога този проект реализация?