Той не бе просто част от най-големият отбор в историята на Черно море. Той бе сред неговите лидери. Така по-възсратните привърженици на тима си спомнят за легендарния Димитър Боснов. Железният защитник на моряците от 50-те и 60-те години на миналия век, почина в събота на 79 години във Варна. „Градът ме спечели от първия момент, в който дойдох в него през 1955 г.”, заяви в последното си интервю Боснов. Той пък печели градът през следващите 15 сезона, в които е непоклатим в състава на Черно море. Чак до 1970 г. Записва 343 мача в „А” група и си извоюва място в клубната история на моряците. Не само с играта, а и със своята привързаност. Със своя дух и непримеримост.
Родом от Сливен, Босната прави първите си стъпки във футбола в местния тим, преди съдбата да реши завинаги да го свърже с Варна и Черно море. През 1954 г. той вече има над 100 мача за Сливен във втория ешелон, когато преминава в ЦСКА. Но не се задържа дълго при армейците. „Треньорът Крум Янев искаше да остана, но София просто не бе за мен. Градът изобщо не ми хареса – шумен, голям”, казва впоследствие Боснов. Изпращат го във Варна, а за ЦСКА заминава Георги Димитров-Червения. Как се развива историята нататък, вече стана дума. С екипа на Черно море, Боснов взема участие в плеяда от славни мачове, макар и с неофициален статут. Изправя се срещу колоси като Валерий Лобановски и Йохан Кройф. Побеждава славния Аякс, Спарта Прага с куп национали на Чехословакия в състава си, Дарби Каунти и Нотингам. Форест прекланя глава пред моряците в Англия с гол именно на Боснов. И то какъв – с шут от 30 метра той едва не скъсва мрежата на англичаните.
„Един от най-големите в 100-годишната история на Черно море”, категоричен е съотборникът му от славния тим на моряците Стефан Янев. По неговите думи, Боснов е бил изключително сърцат и всеотдаен на терена, много бърз и поврътлив. „Един от първите бекове у нас, които заиграха агресивно. До тогава крайните бранители стояха в зоната си на тъча и си чакаха човека. А той често се впускаше и в атака. Много рязък, не помня крило, което да го е надбягало”, казва още популярният журналист и писател. В подкрепа на думите си, разказва за едно варненско дерби от 60-те години на миналия век. „Тогава действаше като ляв бек. Спартак се опитаха да правят изкуствена засада, но той като се втурна от нашата половина с невероятен демараж изскочи сам срещу вратаря. Пусна ми топката и аз отбелязах гол, победихме с 2:1”, спомня си Янев. Споделя, че макар да не се е отличавал с ръст, в кариерата си Боснов е използван и като централен защитник, тъй като е бил изключително отскоклив.
През последните години от живота си Боснов се бе дистанцирал от Черно море. Твърдеше, че в клуба не зачитат традициите и това е голямата му мъка. Въпреки това, бе винаги готов да отстоява каузата на моряците и Варна. „Ето, вижте ги Левски. Изкараха някакво знаме от 1911 г. и претендират, че са първият клуб у нас. Ама това не е вярно. Първият клуб е варненският Спортист, който е основан още през 1909 г. Трябва да се борим за тези неща и да не оставяме на софиянци да променят историята. Футболът се заражда първо във Варна” – отново цитат от последното интервю на Босната. Показателен за това що за човек бе той. Биткаджия на терена, биткаджия и извън него. За това феновете на моряците го обичаха. До последно остана верен на клубната идея.
