За честта на футболна Варна

17

За футболните фенове във Варна няма по-чакан, по-интересен и по-вълнуващ сблъсък от местното дерби между Черно море и Спартак. Макар градският двубой на морската ни столица да не е от величината на Левски-ЦСКА или Ботев-Локомотив, той винаги е значел изключително много за варненци, покорени от любовта към един от двата местни клуба. Да победиш противника в дербито е страхотно, да го унижиш е безценно.  Преминаването на състезател или треньор от единия отбор в другия пък не рядко е непростимо. Но не и невиждано. Дори напротив. От 1945 г., когато „Тича” и „Владислав” се обединяват в Черно море, досега над 100 футболисти са играли и за двата отбора. Всеки със своята съдба и своята причина да премине от единия лагер в другия.

А петима наставници са били начело и на соколите, и на моряците. Последният подобен случай е само от преди няколко дни, когато най-успешният треньор на Черно море за последните 50 години Никола Спасов пое Спартак. Назначение, разбунило духовете във Варна, които заради липсата на дербито бяха позадрямали през последните 3 години. „Докато работих в Черно море дадох всичко от себе си за отбора. Мисля, че няма за какво да ми се сърдят феновете на моряците, а и няма да бъде коректно, ако го направят. Това е животът, нямам друг избор, тъй като имам огромно желание да работя“, споделя Спасов. Всъщност той извървява краткия, но изключително тежък път от „Тича“ до „Коритото“ за втори път, след като през 1986 г. го направи и като футболист. Очевидно не му липсва смелост. Не е никак лесно да поемеш риска да си навлечеш гнева на привържениците.

„За да направиш крачката е нужно да имаш увереност в силите си. Да знаеш какво си постигнал и какво искаш да постигнеш за напред“, казва Валентин Станчев. Неговото преминаване от Спартак в Черно море се превърна в емблематично. Нападателят е със статут на легенда при соколите, когато в края на кариерата си облича зелено-бялата фланелка. Съдбата решава той да дебютира за моряците именно срещу доскорошния си клуб в дербито на Варна. На 21 февруари 2004 г. Черно море побеждава с 2:1 на стадион „Спартак”. Станчев влиза на терена в 64-ата минута под бурните освирквания на публиката на символичните домакини, а четвърт час по-късно бележи втория гол за моряците. Попадение, което агитката на соколите не може да му прости и до днес. „В България е така. Винаги има хора, които те мразят за нещо. Разумните привърженици на Спартак обаче помнят всичките ми голове за този клуб и радостите, които са им донесъл”, категоричен е бившата деветка. И разкрива причината, изпратила го на „Тича” преди 8 години. „Черно море ме спечели с перспектива. Получих обещание, че след края на кариерата си ще продължа да работя като треньор. Така и стана. Вече 5 години съм в школата, която е поставена на изключително професионална основа. Аз имах огромно желание да работя като треньор и ми бе предоставена отлична възможност да се развивам”, казва още Станчев. В подкрепа на думите си дава пример как върли спартаклии записват децата си в школата на моряците заради по-добрите условия. „Просто всеки иска най-доброто за себе си и своето семейство”, заключва Станчев. Вальо е един от двамата футболисти с голове в дербито на Варна и за двата клуба. Другият е Кеворк Тахмисян.

Коренно различна причина да отиде от Черно море в Спартак пък има голмайсторът на „А” група за 1960 г. Любен Костов. Таранът, който е юноша на моряците, напуска родния тим, тъй като защитава честта на баща си. В края на 1957 г. Черно море изиграва няколко последователни слаби срещи и голмайсторът е привикан от шефа на секцията в клуба Оник Мардикян. „Каза ми ти ще играеш ли, или да те пратя там, където е баща ти. А той бе осъден от народния съд на смърт. Пердето ми падна и като замахнах, щях да го пребия на място”, разказва за скандала Костов. Разбира се, веднага е принуден да напусне. Взема си документите и ги подава в Спартак, където с охота го приемат. А той им се отблагодарява по най-добрия начин. Още в първото дерби с Черно море вкарва за победата на соколите с 1:0 и натрива носа на Мардикян.

Всъщност, през годините голямата вражда между двата варненски клуба е подклаждана от привържениците, но не и от самите състезателите. Макар в миналото Черно море и Спартак да са заформяли епични дербита, не малка част от футболистите от двата отбора са били приятели. И взаимно са си помагали, когато се е налагало. Ей така, за честта на футболна Варна. За това свидетелства една от легендите на моряците Иван Василев-Катила. Макар никога да не е играл за Спартак, с негово действие той помага на съгражданите да запазят елитния си статут в началото на 70-те години. Тогава преди едно от дербитата синьо-белите се нуждаят от точка за да останат в „А“ група. А дни преди мача при Катила с молба отива началникът на МВР-Варна и шеф на Спартак Георги Аргиров-Хищника. „Отговорих му да се разберат с командващия флота адмирал Иван Добрев. Явно обаче не го бяха направили. Поведохме 1:0. Аз играех десен бек до тъча – погледнах Хищника, този грамаден човек така жално гледаше. 12 минути преди края една топка прелетя над мен. Можех да я отклоня с глава, но аз я хванах и съдията отсъди дузпа“, разказва години по-късно Василев. Мачът завършва 1:1 и Спартак се спасява от изпадане, а на другия ден адмирал Добрев иска да скъса пагоните на Василев. „Аз изпълних задълженията си като гражданин на Варна. На моя отговорност Спартак игра още 5 години в „А“ група“, категоричен е бившият бранител на Черно море. Именно той е един от треньорите, водили и двата тима. Другите са Спас Киров, Вили Вуцов, Людмил Горанов и Ради Здравков. За Никола Спасов вече стана дума.

И все пак, съперничеството между Черно море и Спартак нямаше да е същото, ако липсваха моменти, когато единият прецаква другия. През 80-те години двата отбора се наговарят да завършат наравно, но с голове и така да вземат по 1 точка (тогава нулево равенство не носи точки). Моряците пускат първи гол, ред е на соколите. Да, ама друг път. Те се окопават в своята половина и в крайна сметка бият с 1:0, а двубоят влиза завинаги във фолклора на варненските дербита. Любопитното е, че петимата футболисти от легендарният тим на Спартак от 80-те години, впоследствие преминават в Черно море. Това са Стефан Найденов, Живко Господинов, Пламен Казаков, Иван Петров и Румен Димов. Още едно доказателство, че двата клуба не могат един без друг, градът не може без тях, а феновете не могат без дербито. То е неразривна част от футболна Варна, чиято чест защитават и Черно море, и Спартак.