От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев
Напрежението е нормален спътник на мачовете и на трикольорите. Вярвам ще ви убеди и мозайката от прелюбопитни спомени, разказвани между другото от мои приятели и съперници на игрището.
Дъжд, кал и мъчно 4:2 срещу Норвегия в София. Интересно е било и преди мача, твърди Александър Шаламанов: „Откриваше се конгрес на БКП и на трибуната на стадион „В. Левски” се появиха Леонид Брежнев и Тодор Живков! На един мъж, който поддържаше парното, бяхме дали да намаже обувките, цял ден валя… Чакаме го в съблекалнята, няма го – без обувки сме! Недялко Донски, шефът на федерацията, се побърка. В последния момент нашият човек се появи: пътувал с трамвай, а той закъсал в дъжда. Донски като му перна един шамар… Горе ни чакат бай Тошо и Брежнев!”
Националите ни са чакали не само обувките си. „В Атина със Стефчо Аладжов бяхме в една стая и му казах да вземе фланелките, а аз излязох на балкона да изпуша една цигара – признава за порока си Кирил Ивков. – Аладжата разбрал, че аз съм прибрал фланелките и отиваме на стадиона без екип! Голямо напрежение създадохме. Но едва ли това беше причината да паднем 1:2.”
Пак гаф с екипа, този път преди евроквалификацията в Дъблин през 1979 г. Домакинът не взел фланелката с №11. „И се наложи да правим ремонт на фланелката с №14 – пояснява администраторът на отбора Сашо Динев. – На четворката махнахме хоризонталната чертичка и с лейкопласта на д-р Кефиров оформихме втората единица. Имахме един единствен екип! Не дай, боже, някой да си смени фланелката със съперников играч!”
В мача участва и „канарчето” Костадин Костадинов, който има друг спомен от Дъблин: „В София изгониха Андрей Желязков, но от Цоньо Василев тръгна сбиването. Пристигаме в Дъблин за реванша и през час по телевизията показват епизода от София, в който Цоньо вдига ирландеца и го просва на земята – нещо като реклама за мобилизация на домакините за мача. Цоньо е мъжко момче, аз много си го уважавам, но започна да пребледнява и вика: „Тия как ли ме чакат утре на терена…” Губим 0:3.
И отново за обувките на националите, този път преди евроквалификацията в Швеция. Потърпевш е десният бек Александър Шаламанов-Шами: „Ден преди мача в Стокхолм тренирахме на една мокра поляна, обувките ми бяха много стари и се скъсаха. Тичат да ми купят, но затворено навсякъде, беше неделя. Докторът на отбора ми даде хирургически конци, бяха от котешки черва, и закърпих обувките. Изкарах мача с тях.”
Преди срещата има още нещо интересно: водачът на тима Недялко Донски няма кураж да гледа битката! Председателят на БФС (един човек, направил изключително много футболът ни да стане професионален), се тресе от напрежение. Треньор на тима е д-р Стефан Божков, едно от най-големите имена в родния футбол, си спомня: „Донски само се хващаше за главата и викаше: „Как ли ще завършим? Какво ли ще стане? И не влезе в стадиона! 90 минути го обикаляше. Бихме 2:0.”
Победата е отпразнувана в нашето посолство в Стокхолм. Посланикът Лалю Ганчев възторжено признава: „Това, което вие, момчета, свършихте за час и половина, тук не е направено, откакто има посолство!”
Футболисти и треньори също са в чудесно настроение, а и самолет за България има след два дни. „Похапнахме на корем бобец, пийнахме си – умилява се Шами. – Жеков, нали нямаше тренинг и не носеше, доста се понапи. Че като се набута в стаята на жената на посланика, опънал се в леглото й, не можем да го събудим!” До политически скандал и връчване на ноти не се е стигнало.
