От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев
…Иван Вуцов връчва бронзовите медали на „соколите” след 16-годишна тишина по един от най-скандалните случаи в родния шампионат! Медалистите са натежали от излишни килограми, ръководителите са и побелели, усмивките се сбръчкани… Снимката ми попадна, когато правехме новото издание на „Футболна Варна” през 2007 г.
Трудно разпознах футболни идоли на варненския „Спартак” от недалечното минало: вратарят Красимир Зафиров, виртуозите Живко Господинов и Стефан Найденов, централните защитници Сашо Борисов и Асен Михайлов… Пред тях – президентът експериментатор Николай Ишков, администратор Кирил Пандов – един от най-силните играчи в клубната летопис, присламчили се за увековечаване деятели.
А кражбата на медалите стана на националния стадион „Васил Левски” посред бял ден на лето господне 1984-то. Вратарят на „Спартак” Красимир Зафиров (обявен за най-добър в първенствата през 1984 и 1986 г.) наскоро пак ми разказа за акцията на БФС и пак настръхна: „Криминално ни отнеха бронзовите медали! Бяхме се приготвили за тържеството на националния стадион, но преди да завърши мачът, след който следваше церемонията, дойде един човек и каза да не се събличаме. Имало нещо за доуточняване… Ние обаче се съблякохме и започна една разправия, по едно време медалите изчезнаха от масичката на пистата! След 20-ина дни ги връчиха на „Сливен” при закрити врати.”
Скоро се разбра, че (среден) пръст в тази скандална история е показал секретарят на БКП Георги Йорданов, който преди това беше първи секретар в Сливен. А когато на власт в БФС дойде Иван Вуцов, генерален секретар на централата и бивш треньор на „Спартак”, бронзовите медали акостираха във Варна. Лично той ги връчи на прецаканите преди 16 години „соколи”. Не е сигурно дали това са оригиналите, т.е. върнатите от „Сливен” медали, или е допълнителна поръчка, което означава, че и двата отбора си имат бронзови медали…
По време на закъснялото награждаване на „Спартак” някои с обяснимо злорадство припомниха за „бронзовите медали” на „смъртния” враг „Черно море” през 1953 г. Поредният гаф, сътворен от футболната централа, е уникален и, слава богу, неповторен в шампионата ни. Ето как се случва.
Умниците решават да включат в държавното първенство… националния отбор! Да се готвел за световната квалификация с Румъния. Националите, сред които са 8 титуляри на ЦСКА, пердашат у дома, но в Букурещ ги ошамарват – мераците им за финалите са окастрени. Ошашавената ни футболна федерация реагира по същия инфантилен начин: изважда националния тим от „А” група и връща играчите му по клубовете! И спасява щатния в онези години шампион ЦСКА от изпадане! Без националите си „армейците” сериозно закъсват през пролетта, но с тях правят бурна есенна офанзива и стигат до второто място, като бият първенеца „Левски” с 5:0, но закъсняват с 1 точка!
Та в това опорочено първенство „Черно море” се озовава на третото място. „В интерес на истината не получихме бронзови медали, а нещо като дипломи” – каза ми, когато правехме „Футболна Варна”, нападателят на „моряците” Васил Досев, по-късно капитан трети ранг Досев беше началник на клуба. А за да бъде кашата съвсем по нашенски, от групата с 16 отбора изпадат 5, като във 22-рия кръг е изваден „Марек”, предизвикал бурен скандал в мача с „Миньор”.
Такъв шампионат, с огърлица от гафове и боища, не сме имали!
