Забавен футболен летопис: Кон за гол

12

От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев

Мъдрата българска поговорка „кон за кокошка” е валидна и днес на европейския футболен пазар. Сигурно сте чули как цвилят на резервната скамейка млади родни жребци, а проскубани вносни кокошки за милиони евро се правят на месита, иниести, шавита, роналдиньовци… В други години, когато и за най-заможните ни футболисти „Москвич”-ът беше недостижим лукс, пак на базата на бартера се роди и едно друго пазарно уравнение – кон за гол! Това стана в плодовита Добруджа, която през 1962 г. почти „ин витро” се сдоби с рожба в елитната ни група. Пръкналият се през 1947 г. клуб записа 14 участия при „майсторите”, а направи историческия си удар през 1996 г. – класира се седми в „А” група!
Тимът от Добрич беше гледан като писано яйце, за него се грижеха ръководители от най-заплашителен калибър, а богатите ТКЗС-та на житницата на България бяха всеотдайни и неизчерпаеми спонсори, без да са наясно със смисъла на тази вносна дума за онова време. Тогава Тодор Живков, при едно от традиционните си посещение на житницата, загрижен за хляба на соцтружениците, попита местния партиен шеф Вълкан Шопов „Как е Добруджа?”, а той му отговори: „Добре е, др. Живков, само вратар нямаме… ” Тогава се появи Иван Дервенски, бивш вратар на ВМС и „Левски”, с него вече ви срещнах.
„Добруджа” през 60-те години, че и по-късно, даде хляб на много добри футболисти от цяла България. Зелено-жълтият екип осигури по-спокоен бит на класни футболисти като Петър Величков, Илия Вълов, Младен Пенев, Сашо Ангелов, близнаците Иван и Венци Петрови, вратаря Тодор Стоянов, Симеон Чилибонов, Стойчо Стоилов, Методи Стойнев, Иван Русев, Румен Христов… Че и на чужденците Петре Григораш (Румъния), който стана голмайстор на тима и го взеха в „Левски”, Габриел Захиу (Румъния), Серж Йофу (Кот д’Ивоар), Ристе Милосавов (Македония), Владко Давидков (Mакедония), Aбдул Адекунле (Нигерия), Омар Диоп (Сенегал). Пробваха се и сериозни треньори: Янко Динков, Данко Роев, Спас Киров, Асен Милушев, Христо Миланов, Борис Николов, Илия Илиев, Петър Жеков, Едуард Ераносян… Добруджанският футболен професионализъм се котираше мотивиращо.
Така в един ранен период на десния фланг се появи крилото на „Славия” Георги Манолов. Бях изненадан, че „белите” така лесно се разделиха със своята надарена рожба. Бърз, ловък, коварен, дребен и почти неуловим в наказателното поле, Гьорето бързо стана любимец на знойната като юлско слънце публика, която редовна пълнеше стадиона, а официалната трибуна пъшкаше, натоварена от градски и окръжни величия и председатели на ТКСЗ-та. Някои идваха, за да кокетничат с ранга си или да покажат на „началството” как доброволно и неизлечимо са заразени от общата болест – футбола с марка „Добруджа”! И да се обяснят в любов и щедрост на този русоляв дявол с № 7, който елегантно съсичаше съперниците – Гьорето вкара десетина гола, спаси отбора от изпадане и подлуди честолюбивите добруджанци. А добруджанецът е и щедър човек, особено на общото имане – за всеки гол софиянецът получаваше по един кон от различни текезесета! (След години най-ценният подарък от Тато за госта му шахин-шахът на Иран – Реза Пахлави, беше подобен жребец от стопанството в с. Стефан Караджа!). Оформящият се минитабун от расови жребци само можеше да разконцентрира столичанина, затова Гьорето получаваше коня в кеш, така да се каже. Сега за подобни подвизи се раздават джипове.
Пак в онова време касиерът-счетоводител-изпълнителен директор-мениджър Живко Антонов, Човекът с „черната чанта”, попита футболистите си: „Аз с тази чанта ще осигуря 12 точки, вие ще спечелите ли още толкова, че да не изпаднем от групата?” Отговорът на зевзеците в отбора беше унизително мълчание. Че „черната чанта” не беше празна, се уверихме и ние, играчите на „Черно море”, след една разходка при комшиите, завършила със спасителна победа за тях и с по 20 лева (днешна стойност!) за титуляр от „морето”. Раздаде ни ги на „четири очи” председателят на футболната ни секция Оник Мардикян, който почти беше ни осиновил. Това беше първата ми премия във футбола, оказала се и първият успешен опит да бъда корумпиран.
Очаквайте на 29 юли: Фатална среща на зет и тъст национали