От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев
Стоях като цапардосан от гръм! Така изглеждаха и препълнените трибуни на националния стадион „Васил Левски”, които вече бяха запалили факлите за „сигурната” победа! Не е истина това, което се случи! Не го заслужаваха зрителите, футболистите ни, България! Три минути преди края на мача Шотландия ни погреба с 0:1!
Беше през мършавата есен на отвратителната 1987 г., в последния мач от групата ни за европейските квалификации. Гайдарите от Острова и с победата си в София останаха у дома, пратиха на финалите в Германия Джеки Чарлтън с непретенциозния тим на Ирландия. Англичанинът бил за риба, когато му съобщили сензационната вест. И златната рибка да беше хванал, и тя не можеше да сбъдне треньорската му мечта. Сбъдна е бъдещата „Златна топка” – Христо Стоичков. „Това е една от грешките ми на терена, бях превъзбуден, исках да изкарам топката в тъч…” – каза ми след време Камата.
В 87-ата минута Ицо, върнал се в нашата половина да брани победния хикс, направи груб фал до тъчлинията откъм сектор „В”. Нашите спряха да играят в очакване и на картон, но реферът Хелмут Кол пусна авантаж, топката беше центрирана и засечена в мрежата зад Боби Михайлов! Национален траур в 11-ия ден на ноември!
Сигурно мнозина помнят този тъжен епизод от историята на националния ни тим. Но не знаете какво се случи след мача. Разказа ми го мой познат, нека го кръстим другаря Кожухаров, дългогодишен деятел във футболната централа и двойно потърпевш в тази фатална вечер.
Австрийският съдия Хелмут Кол със стъпването на наша земя помолил да го заведат да купи подарък за рождения ден на съпругата си, харесвала прочутите български кожуси. Нашите хора почти се обидили, че гостът приготвил долари за покупката. Още вечерта армаганът бил в луксозната хотелска стаята на рефера. Той пак настоявал да плати кожуха. „Дребна работа, само на теб да сме правили подаръци”, казали си нашите и очаквали бартер на терена срещу вироглавите островитяни, ако се наложи…
Сещате се какво е било настроението на др. Кожухаров, който трябвало да изпрати реферите на летището. Те също били разочаровани и ни съчувствали за сполетялото ни футболно нещастие. Г-н Кол обаче изобщо не чувствал някаква вина. Друга мисъл парализирала говорния апарат на представителя на футболната ни централа, който минути преди раздялата с австрийците, пристъпвайки от крак на крак, заобяснявал, че във федерацията нямало как да отчетат парите за скъпия… кожух! Сега пък Хелмут Кол се оказал по-изненадан и от Боби Михайлов при онова центриране, но събрал мъжество и с класически боц изритал пакета по мозайката на софийското летище по посока на непобедимата байганювщина.
Очаквайте в четвъртък (12.07) – Реферски случки за Гинес.
