Забавен футболен летопис: Гавра спасява „армейците” от „Б” група

44

От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев

Нали не мислите, че уговорените мачове у нас са от онзи ден и че само парите и различните породи тотализатори скопяват феърплея на терена? Знаете кой мълчи, когато фактите говорят. А футболният миш-маш у нас е уникален! Убедени са и живите компютри Димчо Димитров, Николай Райков и Иван Карабаджаков. Освен приятели, тримата за мен са по-полезни и от интернет. Така на „малкия екран” „монитора” се изписа:

1949/50 г. – След няколко кръга първенството е прекратено, за да премине на системата пролет–есен. За определяне състава на групата се провеждат квалификационни турнири. В София 8 отбора спорят за 5 места. Избухва голям скандал след равния мач между Левски и Академик (1:1), който спира ЦДНА (ЦСКА сега) към елитната компания, а там отиват „студентите”! Капитанът им Васил Спасов, който по-късно е играч на „сините” и техен треньор, след години признава пред журналиста Силвестър Милчев: „Всичко беше ясно преди мача… Още се срамувам от тази уговорка!”

1950 г. – А когато гръм удари в „армията”, ехото е страховито в гарнизоните. Решава се да има обединен отбор, но в него е включен само един футболист – вратарят на пловдивския ДНА (Ботев) Георги Кекеманов. Така ВМС – Варна, и ДНА – Пловдив, остават подразделения и ги пращат в зоновите първенства, а ЦДНА получава… визата на ДНА (Ботев) за „А” група! Тази гавра се превръща в челен опит, ползван в отминалите повече от 60 години.

Продължаваме с фактологията по хронологията

1951 г. – Преди първенството Славия, втора в отминалия шампионат, се цепи на ДСО Строител и Ударник. В Ударник са почти всички титуляри, класирали тима на второ място, но в „А” група остава отборът на трудови войски, тъй като е на държавно ведомство. Сребърният медалист е пратен във втория ешелон.

1951 г. – „Разжалваният” пловдивски ДНА, за да остане ЦДНА в елитната, получава амнистия и е върнат в „А” група без доказано право.

1953 г. – В елитната група е включен националният тим с цел обиграване за световните квалификации. Но след като нашите падат от Румъния, отборът е изваден от вътрешния шампионат, а резултатите му са анулирани. Националите са върнати по отборите си.

В същото първенство Марек е изхвърлен от „А” група след прекъснат мач с гостуващия Миньор при резултат 1:2. Зрители нахлуват на терена и пребиват рефера Никола Димитров-Пощата, не прощават и на футболистите от Перник.

1955 г. – След първенството поредната безумна реорганизация изхвърля от „А” група отбора на ВВС , който е на осмо място!

1958 г. – Връщаме системата есен–пролет. Играе се половин първенство, само през пролетта, няма изпадащи, първенец е ЦДНА.

1959 г. – Колоритният пловдивски рефер Хари Узунян отсъжда дузпа за Левски срещу гостите от варненския „Спартак” в 82-рата минута (реализирана от Христо Илиев-Патрата) и домакините побеждават с 1:0. Футболната федерация решава, че съдийството на арменеца е било прекалено подмазващо и мачът се преиграва след седмица с арбитър Тодор Стоянов – завършва 0:0.

А Хари Узунян през есента си го връща на Спартак във Варна – храбро отсъжда две дузпи срещу домакините! Но вратарят Христо Вълчанов спасява и двата удара на Никола Котков! „Соколите” бият с 1:0.

1959 г. – Драматично-комичен финал на първенството! Берое или Миньор напуска „А” група? Старозагорци играят във Варна, Черно море вече се е разделил с елитната компания и гостите с лекота пращат три топки в серкмето. В същото време от Перник съобщават по националното радио, че варненският Спартак е препънал домакините с 2:2. И когато беройци вече поливат спасението си, Българското национално радио обявява друг резултат – 5:1! Финтът на перничани се оказва хитър, защото Берое сигурно би вкарал повече от 3 гола на моряците, ако знаеше истината на „Стадиона на мира”.

1967/68 г. – Преди първенството шампионът Ботев се обединява със съгражданина си Спартак. Освободеното място заема Марица, която е трета в Южната „Б” група и няма подобно право!

1969 г. – През зимната пауза изненадващи бракове, къде по сметка, къде… харакири. Столичният Академик се връща в елита на освободеното място от софийския Спартак, който се слива със „сините” и новият клуб се нарича „Левски–Спартак”. „Студентите” приемат активите и пасивите на Спартак. Обединяват се и Славия и Локомотив, като до края на първенството се присъждат служебни загуби на железничарите.

1969/70 г. – Берое е изваден от елитната група в 18-ия кръг заради протести в мача с Левски при 1:1. На терена под Аязмото се изсипват стотици запалянковци, които раздават правосъдие, без да са упълномощени за това. За тяхно нещастие на трибуната е министърът на вътрешните работи Ангел Солаков, който придружаваше често любимия си Левски. Тимът от Стара Загора изгоря. До края записва 12 служебни загуби.

От Северната „Б” група са изхвърлени Волов  (Шумен), и Лудогорец (Разград), за уговорки и черни каси.

1971/72 г. – ЖСК Славия връща предишния статут на Славия и Локомотив след скандален развод.

За дисциплинарни провинения са отнети 2 т. на Черноморец (Бургас), и 6 т. на Чардафон–Орловец (Габрово), който изпада от групата.

1972/73 г. – За „деяния, несъвместими със социалистическия морал”, от елитната група са изхвърлени Дунав (Русе), и Черноморец (Бургас).

По същия параграф от Северната „Б” група преждевременно излитат Бдин (Видин), Кърпачев (Ловеч), Лудогорец (Разград), и Чавдар (Троян).

Уникален случай: първият у нас анулиран мач заради слабо съдийство! Това е срещата Левски-Спартак – Славия (2:2), а рефер е пловдивчанинът Тодор Бечиров. Преиграването завършва 1:1.

През същата година Славия и Спартак играят симулативно за 0:0, точката е нужна на варненци. Мачът е анулиран. Както и двубоят Спартак (Пл) – Лъсков (0:1). Елитната група продължава с 16 отбора.

1973/74 г. – Граничар (Свиленград), приключва участието си в Южната „Б” група след скандално поведение в Чирпан срещу „Яворов”.

1982/83 г. – Скандалната срещата е Черно море – Спартак (Плевен) (0:2), в която резултатът е уговорен. Спартак е изваден от елита, председателят на клуба Димитър Паргов е детрониран с мотива за „действия, несъвместими със социалистическия морал”. А най-ужасната вест идва след няколко дни: при мистериозна автомобилна катастрофа загива треньорът на плевенчани Иван Иванов-Гунчо!

Следват разследвания и арести на половин дузина моряци: Борис Манолков и Иван Иванов са изключени от физкултурното движение и дълго време са следствени, завинаги са отнети състезателните права на Иван Дончев и Георги Кондов, за 2 години са наказани Светозар Светозаров и Рафи Рафиев. Треньорът Спас Киров подава оставка и повече не се занимава с футбол.

1984/85 г. – ЦСКА и Левски кръг преди края са извадени от групата, след сбиването на финала за националната купа. За шампион е обявен Ботев (Пловдив), който участва в турнира на европейските шампиони. След 15 години титлата бе отнета от канарчетата и връчена на… Левски!

По същото време се ражда и яловата идея за нулево равенство да не се дават точки. И започнаха уговорките за 1:1. Тази узаконена корупция продължи в три първенства.

1997/98 г. – Литекс губи служебно от Левски и Велбъжд заради нередовна картотека на Радостин Кишишев, завърнал се от Турция.

2001/02 г. – Велбъжд, който е трети в „А” група, се обединява с пловдивския Локомотив, закъсал на четвъртото място във втория ешелон. Спаси го Георги Илиев, който изкупи акциите на пловдивския клуб и се пренесе под тепетата като президент на авторитетния Локо.

Деветият в елитната група Хебър се събра с десетия в „Б” Беласица и петричани се появиха сред елита!

2010/11 г. – Уникални баражи, спечелени от Черноморец (Поморие), който се оказа, че не може да играе в „А” група, тъй като негов собственик е Митко Събев, а той вече притежава отбор в елита – Черноморец! Грешката се оказа в полза на загубилия баражите Видима–Раковски и той запази мястото си в групата.

По същото време Пирин заради неизплатени дългове остана без лиценз за елита. И въртележката от баражите сензационно изхвърли в „А” група четвъртия от Източната „Б” група – Светкавица! И както каза нейният изумен президент инж. Петко Матеев, „такова чудо само в България може да се случи!”.

Списъкът на родните „чудеса” сигурно ще бъде удължен…

Очаквайте в четвъртък (19.07): „Житото от нас, точките от вас”