От книгата „Още футболни и други историйки“, автор Стефан Янев
Националът Георги Димитров-Червения се завърна от многократния шампион ЦСКА и тръгна с „Черно море” из единната „Б” група. Малко преди това и аз се бях включил в тази дестинация, отбил военната си служба в охранителна рота към щаба на ВВС в София. Много често си говорехме с Гошо по дългите режими и пътувания, беше видял много свят, но един от най-впечатляващите му разкази беше за посещението при Ванга.
ЦСКА бил на подготовка в Петрич и няколко футболисти тръгнали на среща с пророчицата да я попитат има ли опасност някой да им отнеме титлата, къде ще е следващото евротурне… „С нас беше и Ването Колев – разказва Червения. – Вървим и си говорим дали Ванга наистина познава, а Ването не вярва и каза нещо по неин адрес… Наближихме къщата на Ванга, че като ревна тя: „Колев! Да не си ми стъпил в двора! Махай се!” И Ванга не прие Ването, изгони го! А нито знаеше името му, нито, че ние сме тръгнали при нея… ”
По-късно неволно събирах и други подобни случки. Наборът Иван Вуцов също е ходил с няколко национали преди тежкото гостуване на португалците за европейската квалификация през 1962 г. „Бяхме на лагер в Петрич и няколко футболисти отидохме при баба Ванга – разказва Вуцата. – Каза ни, че отиваме в една страна близо до море. Предупреди ни, че с тези хора ще се бием още веднъж и наистина – играхме трети квалификационен мач в Рим! Каза още, че вижда една мрежа и пред нея човек с фуражка – вратарят ни Георги Найденов беше офицер в ЦСКА! Имали сме едно малко русо момче, да сме го вардели, защото то щяло да ни донесе успеха – Христо Илиев-Патрата вкара гола в края на мача и ни отведе в Рим за третата среща!”
Така пророчицата е помагала на футбола ни. Светла й памет!
А ние да се върнем на терена за първия мач с Португалия в София, спечелен от националите ни 1:0 с гол на Динко Дерменджиев-Чико. Пловдивчанинът помни не само попадението си, но и други детайли: „Най-опасните от тях бяха Еузебио и Торес, пазеха ги Добромир Жечев и Борето Гаганелов. Беше жестоко ритане! Португалците се уплашиха и по едно време не минаваха в нашата половина. Свърши мачът. Торес се върти около Бобата Жечев, който си вдига ръцете към публиката, за да отчете победата и в този миг Торес с един удар го просна на земята!”
Голямата треньорска и отборна грижа е била елиминирането на суперзвездата Еузебио. „Трябваше да го пази Добромир Жечев-Бобата – припомня тактиката ни защитникът Александър Шаламанов. – По едно време си го прехвърляха с Борето Гаганелов, кой където го срещне го мачка и млати! Рамото му ли извадиха, какво стана, но Еузебио завърши мача с ръка, привързана за тялото… ”
И Христо Бонев-Зума има спомени от този мач: „Влязох в пререкание с Еузебио за топката и се хванахме за гушите. Поне 15 дни ходих с дълбоки белези на врата от ноктите му. На неговия врат нищо не личеше, защото е доста черен… ”
Димитър Пенев помни и моменти след шумната победа: „Имаше хубава вечеря, с бира и шампанско. Не съм бил никога аскет, аскети бяха тези, които не могат да играят футбол! Изненадващо обаче след ден-два смениха треньора ни, който не позволяваше на някои хора от БФС да му се месят в работата. Като Никола Аладжов, той се занимаваше с методика, без да има хабер от футбол!”
