От днес 1 юли, нова рубрика стартира в „Арена Варна“ – Забавен футболен летопис. Два пъти седмично ще публикуваме любопитни и комични разкази, чийто автор е Стефан Янев – легендарен футболист на Черно море, а впоследствие журналист и писател.
Авторът: Имах две мечти – да стана футболист и журналист. На финала на житейския ми маратон мога да призная: сбъднаха се. Благодаря на всевишния мениджър, който ми отреди срещи с популярни хора и важни събития не само на терена. Навъртях около 350 мача на игрището, коментирах пет мондиала и едно европейско първенство, срещи на 38 национални отбора… Като телевизионен журналист отразявах и ВИП събития в Евксиноград. Бях и в Девня при раждането на „голямата химия”, и на Аспаруховия мост при изграждането му, и в ТКЗС-тата на знойна Добруджа. Шарено живях. Това се опитах да кажа в книгата „Футболни и други историйки”. Редакторите и приятели ги харесаха. Попитаха: „Имаш ли още историйки?” „Имам, но са по-солени – казах. – Ето ги.”
Както вече сте разбрали от заглавието, започваме с „Арестът на Букурещката купа“.
Много е красива! Среброто й още блести. Плетеницата около чашата е леко потъмняла. Все пак е на преклонна възраст – наближава 87 лазарника! Но снагата й е все така източена, стъпила на солиден махагон…
Преди много година секретарят на „Тича” Стефан Попов я подари на наследника Черно море. След време случайно я видях в една от канцелариите на клуба. Дузина чиновници, а и посетителите, я ползваха за… пепелник! Погрозняла от размазани фасове, вмирисана, самотна, тъжна… За разлика от веселяците, които я задушаваха с цигарите и невежеството си. А тя, сребърната Букурещка купа, би трябвало да бъде на почетно място в националния спортен музей! Съдбата й е трогателна.
Варненският Тича е поканен за участие в международен турнир за купата на Букурещ в забравената вече футболна 1925 година. Още с влизането в хотела водачът на отбора г-н Ангел Ангелов-Ангелсон – кмет на Варна, скандализира управата с каприза си: „На този етаж прислугата ще бъде от мъже!” Нападателят Иван Найденов, изхитрил се по-късно да стане шампион с „кръвния” враг Шипченски сокол, ми разказа случката с голямо удоволствие: „Той знаеше, че футболистите сме шавливо племе… Беше стар ерген, винаги кокетен и с цвете на петлицата на сакото, викаха му Ангелсон. Г-н Ангелсон извика директора на хотела и му разпореди да смени камериерките.”
Варненският градоначалник е готов и на международен скандал, когато не видял купата на стадиона. Наместил се удобно на трибуната, г-н Ангелсон гръмогласно обявил, че мачът няма да започне, докато красавицата не бъде редом с него. Домакините вкиснали, но курдисали трофея пред варненеца. Тича спечелил, побеждавайки и двата румънски тима. Букурещката купа е първото спортно отличие, завоювано за родината ни в чужбина!
Това обаче никак не трогнало българските митничари на Дунав и те грабливо конфискували сребърната хубавица – трябвало да бъде обмитена! Но г-н Ангелов бил мъж с достойнство и нямал никакво намерение да се разделя с „румънката”. Завъртял телефони до Министерството на финансите и купата влязла завинаги в България. Ако кметът на Варна е знаел какво я чака, сигурно би я хвърлил в спокойните води на Дунав. О, съдбо!
След около 40 години наследникът на Тича – военноморският Черно море, отново бе спипан на дунавската митница, този път без спортен трофей, а с разтворени куфари и сакове на бетонните перила на Моста на дружбата. Сергията бе подредена по заповед на сънливите митничари, разярени от среднощната поява на автобуса ни – бяхме на турне с три приятелски мача при съседите. За авторитет и за да не губят професионалните си навици, служителите конфискуваха няколко румънски черги с претенции за килими. А големият скандал избухна от вестта, че ще преиграваме мача с Добруджа от шампионата! Спонтанно се роди колективният рекет: приберат ли ни стоката, такъв мач няма да има! Футболните шефове сериозно се разтревожиха, пак телефони и кандърми и автобусът тръгна с непокътната марфа.
Как завърши преиграният мач, питате. Клубното ръководство положи необходимите грижи за неутралния турски рефер и почти трезвен го изтика на терена. Добруджанци пак глътнаха студена черноморска вода в най-скандалната футболна среща между двата града съседи.
Очаквайте в четвъртък (05.07) – Кой предаде „Левски”? Или как един варненец бе обвинен в предателство срещу столичния клуб.
