Славна Варна: Легендата рали „Златни пясъци“

14

Източник: Вестник “Черно море”

През уикенда във Варна и района ще се проведе 49-ото издание на рали „България“. През последните години надпреварата загуби от блясъка си, като в настоящото издание няма да има нито един чуждестранен екипаж. В миналото обаче не е така, а дори напротив – ралито е сред най-значимите на Стария континент. Именно заради това решихме да ви разкажем славната история на състезанието, което се ражда с името „Златни пясъци“ и точно с него придобива популярност сред пилоти и фенове в цяла Европа.

 

Официално първото издание на рали „Златни пясъци“ се провежда през 1970 г. Всъщност обаче началото му е 6 години по-рано. През 1964 г. от варненския клон на Българския автомобилен тунинг клуб решават да организират състезание, което кръщават „Златни пясъци“. То се провежда през активния летен сезон, юли и август, под егидата на „Балкантурист“, откъдето се осигуряват средствата. „Целта е да се прославя курортният комплекс Златни пясъци и туризмът в България. Централата на ралито е била в ресторант „Червения рак“ до бившия хотел „Родина“. От там е имало скоростен етап нагоре до Аладжа манастир. Винаги в програмата е бил включен маршрут покрай морето с отделни часови контроли, както и едно-две „майсторски управления“, слалом между конуси“, разказва Орлин Пенев, който организира редица ретро ралита във Варна, а освен това е тесен познавач на историята на автомобилния спорт у нас.

 

В тези първи години изисквания за безопасност почти не съществуват.

Участниците управляват или свои лични автомобили, или държавни,

например служебни коли от автостопанствата. Не използват нито каски, нито колани. Автомобилите пък са главно „Москвич“, „Варшава“ и „Волга“. „Тук-там се е срещала и някоя западна кола, но като цяло е нямало състезателни машини. С течение на времето обаче ралито се разраства и стига до Слънчев бряг, Бургас, Созопол. Участват състезатели от цяла България. Легендарни пилоти като Димо Константинов с „Алфа Ромео“, Илия Бонев с „Варшава“, варненските братя Мазманян с „Мерцедес“. Регистрирани са и три участия на чуждестранни екипажи“, обяснява Орлин Пенев.

 

Така стигаме до 1970 г., когато ралито се превръща в наистина грандиозна надпревара. Тогава

на най-високо ниво в държавата се взема решение за организиране на голямо международно състезание,

с което да се прославя не само туризмът у нас, а като цяло името на България. „За целта са отпуснати около 40 000 лева, което е огромна сума за онова време. Може би се равнява на 4 млн. сегашни пари. Състезанието тръгва и финишира на Златни пясъци, като маршрутът обикаля цяла България – през Стара планина, София, Родопите. Пилотите изминават над 2000 км, но само със 7 скоростни етапа“, продължава разказа си Пенев.

В състезанието обаче е включен и супер специален етап около Двореца на културата и спорта във Варна, като подобно нещо се прави за първи път в Европа. „Този етап го има общо 3 години. През 1973 г. е забранен, защото неминуемо при провеждането му се случват катастрофи, а публиката буквално стои на ръба на тротоарите. Решават, че е твърде опасно да се провежда състезание в града. Иначе ралито е увековечено във филма „Голямата победа“ с Коста Цонев и Йосиф Сърчаджиев, с автентични кадри именно от този супер специален етап“, споделя Орлин Пенев.

По време на дебютното издание на ралито в големия му формат през 1970 г. зад волана на един от автомобилите е легендарният спортен журналист Ричард Груев. „Колата е на бащата на негов приятел, с когото участват в състезанието. Вземат я без знанието му и катастрофират с нея в Родопите по време на надпреварата“, разказва ни Пенев. Почти през цялото състезание начело е легендарният български пилот Илия Чубриков със своето „Булгаррено Алпин“. В крайна сметка обаче автомобилът му се поврежда и

Илия Чубриков през 1971 г., когато триумфира в ралито.

победител става германецът Райнер Алтенхаймер с „Порше 911“

На следващата година обаче ролите се разменят и Чубриков триумфира в състезанието. Това всъщност остава и единствената българска победа, докато ралито се нарича „Златни пясъци“. Другите са на Димитър Илиев през 2007 г. и 2012 г., както и на Крум Дончев през 2008 г., но тогава състезанието вече е известно като рали „България“.

В началото на 70-те години българските състезатели участват в ралито с абсолютно серийни коли, които са сглобени у нас – „Булгаррено Алпин“, „Булгаррено 8“, „Булгаррено 10“, „Пирин-Фиат 850“, „Москвич 408 Рила“. Понякога по тях има елементарни подобрения, но за ролбари и предпазни клетки и дума не може да става. Що се касае за внесени коли от чужбина, то те са изключителна рядкост, като на този фон западноевропейските участници изпъкват със своите машини.

Варненските братя Мазманян на ралито през 1972 г.

Поради тази причина някои

родни пилоти започват да се състезават с конфискувани автомобили

„По онова време, когато на границата българските власти установят автомобил, пренасящ незаконна стока, той се е изземвал в полза на държавата. Конфискуваните спортни коли са се давали на „Централен автомобилен спортен клуб на МВР „Левски-Спартак“, където започват да разполагат с автомобили от рода на „Порше“, „Опел GT”, “БМВ” и дори „Датсун 240Z”. Те се управляват от пилоти като Стоян Колев, Марин Велев, Янчо Таков“, разказва още Орлин Пенев.

Бързо рали „Златни пясъци“ придобива популярност в цяла Европа. През 1972 г. състезанието е спечелено от поляка Собиеслав Засада, европейски шампион, фирмен пилот на „Порше“. Година по-късно пък се изсипва италианска армада – два заводски отбора на „Ланча“ и „Фиат“ с автомобили, които са специално направени за ралита. От състезанието през 1973 г. обаче няма нито една официална снимка на „Ланча“, тъй като те пристигат с червени автомобили с логото на „Марлборо“ върху тях. Естествено, тогавашната власт у нас е категорична, че няма как да се рекламира американска компания и неформално е издадена забрана тези коли да се фотографират.

 

През 70-те и 80-те години в ралито винаги участват по около 100 състезатели,

понякога и повече. До началото на 90-те години състезанието е много силно. На практика заедно с рали „Полша“ това са двете най-големи автомобилни надпревари в Източна Европа“, обяснява Орлин Пенев.

През 1974 г. е създаден супер специален етап в друг български курорт – Албена, където зрелището е невероятно.

Публиката е между 60 000 и 100 000 души,

като по време на състезанието, провеждащо се малко преди активния летен сезон, курортът е пълен до дупка. От ръководството на Албена усещат икономическия ефект и започват активно да съдействат и подпомагат провеждането на състезанието.

Година по-късно Международната автомобилна федерация въвежда коефициенти от 1 до 4 на състезанията, като на рали „Златни пясъци“ е присъден коефициент 3. Отново участва заводски отбор на „Фиат“ с два невероятни автомобила – „Фиат 124 Абарт“. Третата такава кола в състезанието през 1975 г. пък е управлявана от поляка Анджей Ярошевич, син на тогавашния премиер на Полша Пьотр Ярошевич.

 

През 1979 г. ралито получава най-високия коефициент 4

Три години по-късно стартът му се мести в Албена. Оттогава насам курортът Златни пясъци вече няма нищо общо със състезанието. Името обаче остава, тъй като в цяла Западна Европа ралито е известно просто като „Златни“. Иначе официално се нарича „Албена – Златни пясъци – Сливен“. „До началото на 90-те години в Европейския шампионат има над 50 ралита с различни коефициенти, носещи различни точки. Тогава ръководството на международната федерация решава да подбере 10 елитни ралита, които да оформят единен европейски шампионат. Рали „Златни пясъци“ влиза в тези десет“, споделя още Орлин Пенев.

Иначе още от 1979 г., когато Българската федерация по автомобилен спорт е оглавена от Георги Янакиев, назрява идеята ралито да стане кръг от Световния шампионат. По време на социализма шансът е изпуснат, но след промените продължава усърдно да се работи в тази посока. Благодарение на Георги Янакиев за ралито през 1992 г. в Албена пристига англичанинът Макс Мозли, който току-що е избран за председател на Международната федерация. Заради тежките години на прехода обаче идеята отново не успява да се реализира. „Тогава у нас бяха мутренските времена и имаше много трудности. Така например в една от годините

открадват състезателната кола на турски пилот и му искат откуп,

 като той плаща 10 000-15 000 долара, за да си я върне. Много размирни години бяха и нещата отново не успяха да се получат“, спомня си Пенев. Въпреки това, именно през тези години е регистрирано и най-масовото участие – през 1995 г. стартират 129 автомобила.

През 1997 г. състезанието приема името „Албена“, но през 2002 г. се мести в планинския курорт Боровец и е наречено рали „България“. В крайна сметка голямата цел е постигната. През 2010 г. у нас пристигат най-изявените рали пилоти на планетата, след като надпреварата става кръг от Световния шампионат, макар и само за една година. Състезанието е спечелено от французина Себастиан Льоб.

През 2016 г., макар загубило много от блясъка си, ралито се завърна в своя изконен дом – Варна и региона. А дали някога отново ще се сдобие със статута, който имаше, ще покаже само времето.