Изминаха 30 г. от титлата на Ивайло Маринов в Сеул! Ето какво си спомня големият боксьор

1
Ивайло Маринов

Ивайло МариновИзминаха 30 години от олимпийската титла по бокс на Ивайло Маринов. На днешния ден през 1988 година той побеждава американеца Майкъл Карбахал във финала в категория до 48 кг на Игрите в Сеул и постига нещо, което едва ли ще бъде някога повторено – спортист от Варна да вземе олимпийско злато като действащ състезател на варненски клуб. По онова време Ивайло се състезава за ФСФД „Черно море”. Четири години по-късно друг варненец – Даниел Петров, също ще стане олимпийски шампион, но с екипа на Левски.

Пред „Петел” Ивайло Маринов се върна към най-приятния си спомен от ринга:

„В Сеул бях решен да дам всичко от себе си, за да взема единственото златно отличие, което ми липсваше. По пътя към финала спечелих четири победи с явно превъзходство – срещу филипинец, руснак и още двама.

Така се изправих в решителен мач за голямата титла срещу Майкъл Карбахал от САЩ. Преди финала бях спокоен и уверен в силите си. Дори в съблекалнята изпуших половин цигара. Старши треньорът Николай Джелатов ме видя и ми каза: „Не се притеснявай, моето момче, пуши си…”

В трите рунда от по 3 минути бях във вихъра си. Нанесох му много тежки удари, разбира се, получих и аз удари, но не толкова сериозни. Нито за миг не съм се съмнявал, че ще победя. Не помня също да е имало критичен период в някой от трите рунда, нито съперникът да ме е поставил под напрежение.

С оглед на това, което видяха, съдиите имаха само едно решение – да ми присъдят победа с явно превъзходство с 5:0 гласа.

Този триумф бе и най-големият връх в моята кариера. След като се върнах във Варна, ме наградиха с Волга и 2500 щатски долара, а медалът стои и досега на видно място в моето жилище. Подарил съм голяма част от отличията и купите си на приятели, колекционери и музеи, но златото от Сеул ще си остане само за мен.

Благодарение на наш мениджър с контакти в САЩ, изиграх и 5 професионални мача в България.

Американците искаха да продължа на профи ринга на тяхна територия и дойдоха на преговори в Шведския хотел край Варна. Те настояваха, обаче да отида на първо време сам, а аз исках да взема жена ми и дъщеря ми. В крайна сметка отказах, тъй като не си представях да остана една година в чужбина без семейството си…”