Изминаха 30 г. от титлата на Ивайло Маринов в Сеул! Ето какво си спомня големият боксьор

11
Ивайло Маринов

Ивайло МариновИзминаха 30 години от олимпийската титла по бокс на Ивайло Маринов. На днешния ден през 1988 година той побеждава американеца Майкъл Карбахал във финала в категория до 48 кг на Игрите в Сеул и постига нещо, което едва ли ще бъде някога повторено – спортист от Варна да вземе олимпийско злато като действащ състезател на варненски клуб. По онова време Ивайло се състезава за ФСФД „Черно море”. Четири години по-късно друг варненец – Даниел Петров, също ще стане олимпийски шампион, но с екипа на Левски.

Пред „Петел” Ивайло Маринов се върна към най-приятния си спомен от ринга:

„В Сеул бях решен да дам всичко от себе си, за да взема единственото златно отличие, което ми липсваше. По пътя към финала спечелих четири победи с явно превъзходство – срещу филипинец, руснак и още двама.

Така се изправих в решителен мач за голямата титла срещу Майкъл Карбахал от САЩ. Преди финала бях спокоен и уверен в силите си. Дори в съблекалнята изпуших половин цигара. Старши треньорът Николай Джелатов ме видя и ми каза: „Не се притеснявай, моето момче, пуши си…”

В трите рунда от по 3 минути бях във вихъра си. Нанесох му много тежки удари, разбира се, получих и аз удари, но не толкова сериозни. Нито за миг не съм се съмнявал, че ще победя. Не помня също да е имало критичен период в някой от трите рунда, нито съперникът да ме е поставил под напрежение.

С оглед на това, което видяха, съдиите имаха само едно решение – да ми присъдят победа с явно превъзходство с 5:0 гласа.

Този триумф бе и най-големият връх в моята кариера. След като се върнах във Варна, ме наградиха с Волга и 2500 щатски долара, а медалът стои и досега на видно място в моето жилище. Подарил съм голяма част от отличията и купите си на приятели, колекционери и музеи, но златото от Сеул ще си остане само за мен.

Благодарение на наш мениджър с контакти в САЩ, изиграх и 5 професионални мача в България.

Американците искаха да продължа на профи ринга на тяхна територия и дойдоха на преговори в Шведския хотел край Варна. Те настояваха, обаче да отида на първо време сам, а аз исках да взема жена ми и дъщеря ми. В крайна сметка отказах, тъй като не си представях да остана една година в чужбина без семейството си…”