Варненски съдия свири финал на Младежката олимпиада в Буенос Айрес

29
варненски съдия

Съдията по хокей на трева Християн Василев вярва, че може да ръководи мачове на Игрите в Париж през 2024 г.

“Народно дело Седмицата”

Варна може да се гордее с още един успех на Младежките олимпийски игри, които се проведоха в Буенос Айрес. Там съдията по хокей на трева Християн Василев свири цели 10 двубоя от надпреварата. Той получи наряд за всяка фаза, а “черешката на тортата” бе това, че го назначиха и за финала. В него един срещу друг се изправиха отборите на Индия и Малайзия, а стадионът се пукаше по шевовете, както бе и във всяка една среща от надпреварата.

Християн е на 29 години и започва в този спорт като състезател още в пети клас. Тогава той учи в училище “Св. Климент Охридски”, където през 2002 г. е основан едноименен клуб. След няколко години варненецът решава да спре с неособено популярния в България спорт, но след разговор с треньора си Николай Янчев решава да се пробва в съдийството. Оттук нататък следва кариера, която върви само нагоре. Днес Василев е един от най-търсените млади арбитри по цял свят.


“За мен назначението за финала беше голяма изненада, никога не съм очаквал такова нещо. Емоцията бе уникална – публиката те наелектризира. Такова преживяване е веднъж в живота. Не се притеснявах, а бях ентусиазиран, че съм там. Естествено, преди мача имаше някакво напрежение, но в крайна сметка се справихме добре. Дори треньорите бяха доволни след края на срещата и ни поздравиха”, споделя Християн.
Любопитното е, че малко след като приема поканата за Буенос Айрес, той получава наряд и за Европейската хокейна лига, която е еквивалент на Шампионската лига във футбола, тъй като в нея играят най-добрите играчи от цял свят. Естествено, арбитърът отказва, тъй като Аржентина му се струва доста по-престижно и вълнуващо назначение.
Василев дебютира в съдийството преди девет години, когато получава назначение за детски мач. “Беше в началото на октомври 2009 г. и трябваше да свиря на 12-годишни. Винаги ще помня дебюта си. През годините съм съдийствал в едни най-силните от най-силните първенства на Европа – Германия, Холандия, Испания, Австрия. Там хокеят на трева е на много високо ниво. Никога не съм отказвал покана, тъй като за мен това е едно огромно удоволствие. Дори сега ми предстои да свиря два мача в Холандия. Те са от вътрешното им първенство”, разкри варненецът.


Той бе в една от програмите за млади съдии, а сега е в друга програма – на Европейската федерация. От там на обещаващите рефери им осигуряват участия в семинари и наряди за големите първенства. За класата на Християн обаче доказателство е, че той е получил покана да свири мач дори извън тази програма, като са го офертирали от Русия.
Поглеждайки в бъдещето, Василев не очаква да получи наряд за най-големия форум – олимпийските игри в Токио през 2020 г. Той обаче вярва, че има шанс да свири четири години по-късно – на Олимпиадата в Париж.

Първият му треньор Николай Янчев: За нас това е като златен олимпийски медал

Първият треньор на Василев е Николай Янчев. През 2002 г. той е учител по физическо възпитание във варненското школо “Св. Климент Охридски” и прави отбор по хокей на трева. “Той беше от първите деца. Колкото и да не ви се вярва – сега Християн е 190 сантиметра, но тогава беше най-ниският и последен в редицата”, спомня си с усмивка Янчев.


По думите му, нарядът за финала на младежката олимпиада е равносилен на златен медал за представителите на хокея на трева. “В България се оказва, че съдийството изпреварва развитието на самата игра хокей на трева. Освен Християн имаме и други наши съдии, които са доста перспективни и са достигнали сериозни висоти. Всичко това минава през много обучения и семинари с лектори от чужбина. Християн е бил на много от тях, дори наскоро двамата посетихме такъв в Сърбия”, казва още треньорът.
Янчев уточни, че хокеят на трева е спорт с голямо уважение в държави като Германия, Англия, Холандия и Испания, а доказателство за уважението към него е, че е олимпийски спорт още от 1908 г. “Играта е много интересна и динамична, близка е до футбола, тъй като играят 11 на 11. За съжаление я няма тази популярност в България. Много хора го свързват с хокея на лед, който е доста по-груб спорт. Това обаче не е вярно – имаме дори правило, което забранява на играчите да наобикалят реферите и да спорят с тях. Хората не познават спорта у нас. Трудно и децата се записват да тренират. От личен опит го знам. Запалваш детето, но родителят го спира. Когато отида в някое училище, раздавам листовки, децата идват, харесва им, но като се приберат в къщи и кажат на родителите си те ги спират с думите – не, там да те бутат и лъскат не става”, коментира Янчев.


Той се връща и към 2002 г., когато е основан “Свети Климент” във Варна. “Създадохме този клуб с помощта на директора на училището Петко Петков и Българската федерация по хокей на трева. В годините много ни помогна и тогавашният регионален представител на ДАМС Димо Момиров. Към днешна дата обаче имаме само мъжки и женски отбор. За съжаление доста играчи се оттеглиха. Дори сега съм картотекирал Християн Василев и той ни помогна в много мачове, вкара и голове. Решил съм от догодина отново да направя отбори в детско-юношески възрасти”, споделя треньорът.