Калоян Иванов: 10 000 евро не са много, но са от сърце

2

Баскетболистът Калоян Иванов прави много силен сезон в испанския Аликанте. Националът не само е сред лидерите на отбора си, но и три пъти бе определян за най-полезен играч на кръга в най-силното баскетболно първенство на Европа. Преди два дни Калоян и близнакът му Деян, който играе в италианския Монтегранаро, направиха рядък и невиждан за българския спорт жест – дариха 10 000 евро на родния си клуб Евроинс Черно море, който изпитва много сериозни финансови проблеми. Калоян разказа по телефона за “Труд” за баскетболните си делници в Испания.

– Г-н Иванов, поздравления за жеста. Наистина е страхотно, когато спортисти подпомагат клуба, от който са тръгнали. Как стана така, че решихте да го направите с Деян?
– И двамата знаем, че сега не е лесно на никого. Кризата се усеща сериозно и тук, в Испания, и в Италия, където е Деян. Но от няколко месеца четем по медиите, че финансовото положение на баскетболния Черно море е изключително тежко. Дори разбрахме, че се обсъжда вариант отборът да прекрати участието си в първенството. Деян говори с треньора Любомир Минчев, който му е потвърдил, че играчите не са взимали заплати от 3-4 месеца. И с брат ми решихме много бързо да дадем тези пари на клуба. Десет хиляди евро наистина не са много, но са дадени от сърце.

– Сумата в случая не е толкова важна, колкото готовността ви да помогнете. Защо го направихте?
– Защото за нас Черно море е нещо много повече от обикновен баскетболен клуб, пък бил той и с най-добрата школа в България. Нас Черно море ни е възпитал и оформил като личности – та ние прекарвахме в залата повече време, отколкото у дома. Най-голяма в това отношение е заслугата на покойния г-н Христо Борисов. Затова гледаме на клуба като място, където младите хора трябва да отидат, за да станат по-добри. В този смисъл Черно море е нещо много ценно за нас, дори ми е трудно да го опиша. А парите, които дадохме, искаме да отидат само за заплати на баскетболистите от отбора. Защото е много тежко да играеш на предела на възможностите си и да не получаваш нищо. Изпратихме парите и казахме на г-н Симеон Варчев да прецени дали въобще да обявява, че това се е случило.

– Какво ще кажете на приятелите и колегите си в Черно море?
– Че стискам палци ситуацията в клуба да се подобри. Всъщност сигурен съм, че нещата ще се уредят и Черно море ще продължи да бъде сред най-добрите отбори в българския баскетбол.

– Вие правите най-силния си сезон в Испания. Защо точно сега и защо точно в Аликанте?
– Шести сезон съм в Испания, смятам, че играх добре във всяка от тези години, особено в Манреса. Но този сезон наистина ми е най-силен. Ако се погледне статистиката, се вижда, че е така. За това основната заслуга е на треньора на отбора Чус Видорета. Миналото първенство бях в Севиля, където получавах по-малко време на терена, отколкото смятам, че заслужавах. Направих разговор с наставника и той ми каза, че за настоящия сезон нещата едва ли ще се променят. Тогава пожелах да ме освободят, разтрогнах договора си без проблеми, въпреки че беше добър. Скоро след това ми се обади г-н Видорета, който каза, че много харесва играта ми. Че има идея да ме привлече в Аликанте, където ще ми даде възможност да се развия и ще разчита повече на мен. Стана точно така – не ме подведе в нищо. Освен това колективът в “Аликанте” е страхотен, момчетата ме приеха много добре. И така нещата при мен потръгнаха, отборът също прави хубав сезон. Игра във финалния турнир за Купата на краля, което не се беше случвало…

– Какъв е бюджетът на Аликанте?
– Според мен не повече от 2,5 милиона евро. Добре че отпадна ограничението в първа лига да играят отбори само с бюджет най-малко 3,5 милиона евро. И тук обаче кризата се усеща, но конкуренцията в първенството е огромна.

– Удовлетворението, или разочарованието е по-голямо сега, шест месеца след европейското първенство в Литва?
– Опитвам се винаги да гледам позитивно на всичко. Затова се радвам, че националният ни отбор спечели две победи, което беше повече от очакваното. И не съжалявам, че не успяхме да продължим напред, въпреки че имахме шанс. Като цяло това беше едно страхотно първенство за всички играчи в отбора.

– Предстои нова кампания и нови квалификации…
– Да, и смятам, че шансът ни да се класираме за следващото европейско е сериозен. Фаворит в групата е Германия, но не са непобедими. Поне по рейтинг ние сме втори, идва Швеция, която въобще не трябва да подценяваме и ни е побеждавала във важни мачове. Нищо не знам за Азербайджан и Люксембург, но добър баскетбол вече се играе навсякъде в Европа. Надявам се да продължим и доразвием това, което започнахме в предишния квалификационен цикъл и на финалите в Литва.


– Мислите ли за НБА?
– Зависи в какъв смисъл. Ето сега разглеждам на компютъра статистиките на НБА. Но не мисля, че бих могъл да играя с успех в САЩ. Не смятам и че някои от агентите ми би могъл да ми уреди договор с отбор от НБА.

Източник: вестник “Труд”